1 юни

Днес , първи юни е Международния ден на детето. Както всяка година ще се вгледаме малко повече в детските очи, ще говорим за желанията и проблемите на децата, ще ги критикуваме и хвалим и ще пускаме детски песнички във фейса, опитвайки се да си докажем, че детското в нас още е живо.

Днес е Международния ден на детето. Повтаряме го без да се замислим, но всъщност не е така. Днес е Ден на детето в България, но не и в света.

Датата на Световния ден на децата приета от ООН и ЮНЕСКО е 20 ноември, но почти никоя държава, не отбелязва деня тогава. Всяка си има свой Ден на Детето или Ден на децата, а датата на която ние празнуваме е наследена от участието ни в бившия Съветски блок.

Всъщност това няма значение. Важен е денят и вниманието за децата.

Аз тази година нямаше да пиша специален пост, но попаднах на горната информация и реших, че е интересна. В началото на блога, отбелязвах всеки значим ден. Правих го и през втората година и през третата. Понякога се повтарях, друг път си противоречах в написаното, но то беше отражение на мислите ми в този ден, а никога не съм го смятал за абсолютната истина.

Ако не бях попаднал на информацията, нямаше да пиша и за днешния ден. С написаното не мога да променя нещата, които не ми харесват, нито да убедя някого, ако той сам не мисли същото.

Нямаше да пиша и по друга причина. Вече съм погребал мечтата си и аз да имам някой ден дете, а племеницата ми вече не е дете, а млада дама. Има свой живот и мечти, които нямат нищо общо с детските. Тя е едно пораснало дете, заедно с още много, които се родиха и израснаха в години, които бяха съвсем различни от моето време. Години, които не бяха добри за живот, но децата се раждаха и растяха в тях.

Днес е Ден на детето, но аз си мисля не за малките деца, а за тези, които израснаха в тези години. Израснаха в едно безвремие и днес повечето от тях са излишни. Излишни хора, без бъдеще и настояще.

Е, България не е бедна африканска страна. Тези деца, можеха и да имат по-лошо детство. Можеше и да е малко по-добро, но не това е важното. Важното е, че днес те са излишни. Нямат нито настояще, нито бъдеще тук.

Тези, които имат късмет и възможност, ще се махнат от тук. Ще потърсят загубения си живот другаде и може би ще го намерят.

Ами останалите? Ами тези, които сега се раждат и растат?

Днес ще празнуват и може би ще получат подаръци, а утре ще са излишни. Излишни пораснали деца, без настояще и без бъдеще.

Знаете ли кое е най-лошото? Най-лошото е, че нищо не можем да променим.