Площад Таксим и математиката

Преди ден-два един познат ме помоли, да пиша в блога за събитията в Турция. Твърдеше, че има медийно затъмнение и ми прати един линк със снимки.

Обясних му разликата между блог и медия, обясних му, че лично аз никога не тичам след новините, а ако пиша за някое събитие, това се случва когато страстите са поутихнали. Дори тогава пиша само, ако имам да кажа нещо ново и различно.

Познатият се обиди, но аз не му се сърдя. Това си е негово право, както и правото ми да пиша тук, за каквото аз преценя и то когато му дойде времето.

Само че, се получи така, че имам да кажа нещо различно за протестите в Турция, по-скоро отколкото го очаквах.

Ще използвам случая, за да ви покажа и линка със снимките, на пострадали. Последвайте линка, но предупреждавам, че кадрите не са за деца и хора със слаби сърца:

Жестокостта на турската полиция

Предполагам, че сте виждали част от тези снимки. Дори съм сигурен, че е така, защото твърдението на моя познат за медийно затъмнение по случая, не е вярно. Всъщност ако не бяха медиите, нещата щяха да са по-ужасни. Точно присъствието на световните, а и някои български медии, беше причината полицията, да се оттегли. Да, полицията се оттегли от Таксим, не заради протестиращите, не заради опозицията в Турция, не и защото Ердоган е отстъпил и косъм назад от плановете си, а заради медиите, които присъстват на площада и отразяват всичко на мига. Рано или късно протестите ще бъдат смазани и дори медиите няма да могат,  да попречат на това.

Второто нещо, с което не съм съгласен, че протестиращите в Турция, биха могли да бъдат за пример на хората в България. Прочетох призиви, да вземем пример от тях, защото ни били показали, как трябва да отстояваме правата си.

Както всяка малка нация, българите сме склонни да си мерим разни неща с околните. Както и всяка малка нация без самочувствие при това мерене изпадаме в две крайности- или сме най-добрите или сме най-лошите. В този повечето прочетени мнения бяха, че не ставаме за нищо.

Само че, някак не бях убеден в това и реших, да направя сравнение. Започнах да сравнявам използвайки елементарна математика.

Математиката е хубаво нещо. Аз не съм много добър в нея, но донякъде съм съгласен с думите на един мой бивш преподавател:

-Математиката дава отговор на всеки въпрос, който е правилно формулиран. На този свят човек трябва да помни само три неща. Кога е роден, как се казва и отвреме навреме, че е женен. Останалото се извежда.

Но нека започна със сравнението.

В протестите на Таксим в най-масовите дни участваха не повече от 20 000 души. Само че, населението на Истанбул е около 13.5 милиона души.

Това е почти двойно повече от хората в цяла България. Пресметнато процентно протестиращите са 0.148%. Ако направим сметка, за да бъде със същата масовост, участниците в един протест в София, трябва да са не повече от 1500.

Е, това е математиката. За пример само ще добавя, че в протестите във Варна, преди два месеца редовно участваха около 50 000 души! Нещо повече,твърдя че въпреки хаотичните и често разнопосочни искания, в българските протести имаше повече идеи за бъдещето и промяна на статуквото.

Това показват цифрите, но има една наистина голяма разлика между протестите в Турция и тези в България. Разликата е в поведението на полицията, но това е различна и много сериозна тема, за която ще пиша някой друг път.