Сутрин

Когато тези редове излязат в блога, ще е вече ранна утрин. Ще съм станал рано, както всеки ден, ще съм прегледал блоговете и фейса, докато пия кафето и ще съм тръгнал на работа.

Тръгвам рано, но така съм свикнал. Вървя по познатите улици, където нищо не се променя, дори и малкото хора, които срещам са все там от години. Променят се само изгревите, но и те са стари познати.

След седмица много хора ще посрещнат лъчите на слънцето в първия ден на юли, а аз ги срещам всеки ден.

Ден след ден, месец след месец, година след година посрещам изгрева. Вървя по познатите улици с с всеки ден, като трамвай, който се движи само по своите релси. Не може да тръгне встрани, не подбира маршрута си. Просто се движи напред, без да се интересува, че обикаля в кръг.

Само че, за разлика от трамвая, аз мога да променя маршрута си. Мога, но не съм сигурен, че това ще промени нещо. Правил съм го, но рани или късно се връщам в моите собствени релси.

Вървя сутрин по улиците, посрещам изгрева, а вечер отмятам поредния ден, в който нищо не се е случило. Посрещам изгрева и дочаквам залеза. Красиви са, но някак свикнах с тази красота. Не спирам, за да и се любувам, а вадя фотоапарата и щтрак! Опитвам се да запазя мига, но когато погледна снимките, това което съм видял го няма. Не мога да запазя живота в една снимка.

Вървя сутрин и посрещам изгревите, а вечер дочаквам залезите. Красиви са, но красотата им не е за самотници, а аз съм такъв. Няма смисъл, да посрещате изгрева, ако сте сам. Няма смисъл.

Човек винаги търси смисъл, поне в нещата, които прави. Повечето хора го правят преди да започна нещо, но при мен е обратно. Започвам нещо с ентусиазъм, защото ми харесва, а смисъла търся след това. Потърся ли го в началото, магията ще изчезне.

Напоследък започвам да се питам и за смисъла на този блог. Не за писането, защото то идва отвътре и ме разтоварва, а за публикуването. Може би е време да спра? Не зная. Може би съм публикувал всичко, което е трябвало? Може би дори съм прекалил? Може би просто времето на блоговете е отминало и съм излишен? Днес никой не вярва на приказки. Дори и децата.

Винаги съм знаел, че с написаното не мога да променя света. Не мога да променя, дори и себе си. Мога да освободя напрежението или да подредя мислите си, но само толкова. Блогът е само част от мен и то не най-добрата част.

Не зная. Може би е време да спра, но това ще покаже времето. Изпадал съм и друг път в такива ситуации. Кратка почивка е достатъчна, за да открия отново магията на живота. Магията, която се крие, като зайче в шапката на фокусник. Ако я разгадаеш , стигаш до момента, когато започваш да търсиш отговора на това, какъв е смисъла от всичко.

Не зная, кога и дали ще публикувам отново нещо тук. Може да е още утре или пък след седмица. Може би след месец или никога. Не зная.

Сутрин е и когато четете това, аз ще съм навън на път за работа. Ще вървя по познатите улици, ще срещам познатите хора и ще посрещна отново изгрева.

Сутрин е....