Двама овчари дочули, че в близката гора са се завъдили вълци и решили да си вземат куче за помощник. В този край вълци отдавна нямало, но пък едно куче, можело само да им бъде в помощ.
Взели по едно кученце и започнали да го обучават за пазач.
Първият бил строг човек. Наказвал кученцето често, биел го и го връзвал когато не слушало, а често го оставял и гладно.
Вторият пък глезел своето. Хранел го богато и все с подбрана храна, никога не му се карал, а ако времето било лошо, го прибирал в къщата си на топло и сухо.
До есента кученцата пораснали, а когато с първия сняг вълчи вой огласил околността, овчарите всяка вечер пускали кучетата си, за да пазят стадата им.
Една нощ, вълците събрали смелост и нападнали стадата. На сутринта овчарите с мъка видели, че всичките им овце, са мъртви.
Ами кучетата?
Те били добре. И двете избягали, още щом видели вълците.
А как е обучавано третото, дето е опазило стадото?
ОтговорИзтриване"Диви разкази" от Хайтов. За кучето, дето станало авер с вълците, защото овчарят чул, че трябва да го държи гладно.
ОтговорИзтриване