Преселението на народите

Преди много много години, някъде накрай света имало едно царство. Не било голямо, но било на прекрасно място и хиляди народи през вековете искали да се заселят там.

Народът живеещ там, така и не разбирал, защо другите хора, напускали родните си места. Не разбирал, защо цели народи пътували с години, пресичали поля и планини, реки и морета, за да търсят нова родина. Мястото и природата в царството били прекрасни и който веднъж пристигнел там, не искал никога да го напусне. Докато един ден разбрали....

В онези години в царството царувал един цар. Бил обикновен цар, от тези, които вярват, че короната ги прави и умни. Правел глупост след глупост и понеже бил цар, имал възможност, да осъществи всички. Нещо повече, не само правил глупости, а искал поданиците му да са му благодарни за тях.

Царят не измислял сам глупостите. Имал куп съветници, но понеже той сам си ги подбрал, или били глупави, като него, или били достатъчно умни, за да си държат езика зад зъбите. Съветниците също измисляли глупости. Царят веднага ги харесвал, приписвал си идеята и ги осъществявал.

В началото, когато царят се възкачил на трона, хората само се смеели и махали с ръка. Колкото и глупав и да бил царя, те помнели предишните царе, от които били патили.

-Вярно, че новият е некадърен и глупав.- говорели хората. -Вярно, че съветниците му са от същото тесто замесени, ама поне ни разсмива.

Само че, минало време и на хората престанало да им е смешно. Глупостите на Царя им излизали солено, а той нямал ни най-малко желание, да спира.

Първо хората се опитали да се оплачат и понеже нямало на кога друг, се оплакали на царя. Само че, той дори не ги изслушал. Нарекъл ги неблагодарници и продължил да съсипва царството.

Хората не престанали да се оплакват, а царят бил суетен и това не му харесало. Решил да се прави на добър цар и започнал да изслушва хората. Не само ги изслушвал, а дори се опитвал да решава оплакванията. Само че, го правел така, че хората скоро разбрали, че е по-добре да си мълчат.

-Няма хляб, Ваше величество.- оплаквали се хората.

-Няма проблем!- отговарял Царят.- Веднага ще намеря решение. Вярно, че няма от къде да ви намеря хляб, но затова пък ще ви построя пътища. Когато пътищата са готови, дори в царството да няма зрънце жито, по пътищата ще дойдат търговци, които ще ни донесат.

-Няма работа, Ваше величество.- оплаквали се хората.

-Ще помогна веднага!- скачал Царят.- Ама чакайте! Как да няма работа. Полето е пълно с камъни, а градовете с боклуци. Я се хващайте на работа и не ми губете времето! Какво казвате? Това не било работа, защото не се плащало, ли? Ааааа! Когато се оплаквахте, искахте работа, а не пари за нея.

-Много се навъдиха разбойниците, Ваше величество. - оплаквали се хората.

-Не е вярно!- скачал Царят.- Началникът на стражата ми каза, че всички са изловени. Не били ли? Няма проблем! Утре ще му кажа, за излови половината хора в царството и така разбойниците, ще намалеят наполовина.

-Градовете ни загиват, Ваше величество.- оплаквали се хората. -Няма нито хляб, нито работа, нито пари, а каквото има разбойниците го обират.

-И на това ще намеря решение!- усмихвал се Царят. -Всъщност вече съм го измислил. Ще преселя, половината хора от столицата при вас. Ще изпратя ковчежника в Централния град, а началника на стражата в Южния град. Магьосника пък ще се пресели в Източния град, а Главният готвач в Северния град. Като дойдат със свитите си, ще видите, как градовете ви ще процъфтят и даже ще вържат.

-Ама стига глупости, ваше Величество!- обадил се Шутът.- Вече прекалихте! С такива глупости, няма да ви остане и един мислещ поданик, който да ви уважава.

-Глупчото си ти!- ядосал се Царят.- Добре, че службата ти е на Глупак, иначе щях да те напляскам. Кога съм твърдял, че имам нужда от мислещи поданици? Един цар има нужда от послешни поданици, дори да са сбор от идиоти. Омръзнаха ми твоите глупости, които съвсем не са смешни. За наказание, ще те оставя в столицата и ти е забранено да напускаш двореца.

Шутът бил от слугите на царя, които знаели кога да си държат устата затворена и замълчал. Замълчали и хората в царството и в този миг разбрали, защо много народи напускат родината си. Напускат я и обикалят немили недраги по целия свят.

Било дошло време да тръгнат и те. Да вървят години през полета и планини. Да пресичат реки и морета, в търсене на ново място. По пътя срещнали и други народи, тръгнали да се лутат, далеч от дома си. Не били глупаци и знаели, че където и да отидат няма да е много различно, но им била останала само надеждата.

Било започнало новото преселение на народите.