Имало едно време, когато съществувало само Времето и нищо друго...
А после Времето спряло за миг. Всъщност не спряло, а се свило в кълбо, в яйце, в точка дори, а после точката вместо да избухне, се превърнала в розов цвят и когато той се отворил, от него излязла най-красивата принцеса, която можете да си представите.
Излетяла тя като пеперуда и светът станал по-красив и добър. Полетяла с хиляди други пеперуди над цветя и градини, над реки и планини, над поля и гори.
Ох, за какви пеперуди говоря? Това било Принцеса и то истинска! Дори това, че се родила от розов цвят, не било точно така. Всъщност, истината е, че Принцесата си имала родители.
Истина е също, че била най-красивата Принцеса бебе на света, поне докато не дошъл Магьосникът...
Магьосниците никога не идват за добро и този не правел изключение. Имал зъб на Царя и Царицата, които били родители на малката Принцеса, но не можел да им стори нищо. Можел обаче да омагьоса малката Принцеса и нищо не можело да го спре.
Пристигнал в двореца намръщен, решен да направи най-лошата магия, която знаел. Замахнал с пръчката си, но точно в този миг една кокошка се втурнала между краката му и го стреснала. Магията се провалила, но не съвсем... Когато Царят и Царицата видели в какво се било превърнало чедото им ахнали:
– Ама какво е това? Ти Магьосник ли си или идиот? Дори и начинаещите Магьосници знаят, че Принцесите се превръщат или в спящи красавици или в краен случай в жаби. Идва Принцът, целува ги и разваля магията. Така е в приказките и така трябва да бъде! Някой знае ли как се превръща пеперуда обратно в Принцеса?
Пеперудата махнала с криле и полетяла. Макар, че била Принцеса, както всяка пеперуда и тя полетяла първо към светлината. Имала късмет, че било ден и първото нещо, което видяла било Слънцето, а не светлината на свещ. Полетяла към Слънцето и летяла, летяла, летяла...
Само че, Слънцето било високо и никой не можел да го достигне. Крилете се уморили, Пеперудата – Принцеса се спуснала и открила Цветята.
Цветята били красиви и с невероятен аромат. Били красиви дори повече от нея, защото макар да била най-прекрасната Принцеса на света, в света имало неща, които я надминавали по красота.
Летяла Пеперудата от цвете на цвете, не можейки да им се насити, не разбирайки, какво я привлича, не знаейки, че животът на пеперудите е кратък. Летяла Пеперудата от цвете на цвете на цвете, забравила за всичко друго на света...
Един ден, докато се любувала на цветята в една прекрасна градина, видяла отворен прозорец и без да се замисли, влетяла през него.
– Я, Пеперуда! – изчуруликал един едър Врабец.
– О, скъпи, пак ли! – скарала му се Врабката. – Нали обеща, повече да не летиш по Пеперуди!
– Не е това, което си мислиш, скъпа! – защитил се Врабецът. – Просто се чудя, защо тази Пеперуда, внезапно забрави цветята, заради един отворен Прозорец?
– Няма нищо за чудене! – отвърнала Врабката. – Пеперуда или не, тя е Принцеса, а там зад прозореца има Принц.
Там, зад прозореца, Пеперудата наистина открила Принц и привлечена сякаш от светлината, замаяна започнала да кръжи над него. Кръжала Пеперудата над Принца, кръжала, докато накрая Принцът я видял.
– Я! – рекъл си той. – Муха...
– Не съм муха! – отвърнала Пеперудата-Принцеса. – Аз съм Пеперуда. Дори не съм обикновена Пеперуда, а Пеперуда-Принцеса. Омагьосана Принцеса, която търси своя Принц, за да развали магията.
– О, да!- вгледал се Принцът. – Наистина си прекалено красива, за да си муха. Може би, дори си Принцеса, но за първи път чувам за такова чудо. Обикновено Принцесите за спящи или превърнати в жаби и трябва само да ги целунеш, за да се развали магията. Дали това с целувката, няма да се получи и с теб?
– Не зная, но нека опитаме! – запърхала с криле Пеперудата-Принцеса. – Целуни ме, моля те!
Принцът протегнал ръка и Пеперудата доверчиво кацнала на нея. Навел се той да я целуне, но неволно пръстите му се свили и смачкал Пеперудата- Принцеса. Скъсал крилата ѝ и я оставил без дъх, а тя уплашена с последни сили излетяла през прозореца.
А после времето спряло за миг... Всъщност не спряло, а се свило в кълбо, в яйце, в точка дори, а после точката...
– Не разбирам! – изчуруликал Врабецът.
– Какво не разбираш пак? – попитала Врабката.
– Не разбирам, защо Пеперудата се върна отново вътре. Смачкана, със скъсани крила и полужива се върна в стаята при Принца. Та той ще я смачка окончателно! Ще я смачка окончателно в опитите си да я целуне, или пък когато я види такава смачкана, ще реши, че това не е неговата Принцеса.
– Няма нищо за разбиране, глупчо! – отвърнала Врабката. - Тя е Принцеса, а той е нейният Принц и това обяснява всичко!
