В единението е силата

Днес е поредната годишнина от най-важния за мен български празник. През 1885 година е обявено Съединението между Княжество България и Източна Румелия. Макар и не напълно, България вече е едно цяло и това се е случило без и дори въпреки волята на великите европейски сили.
Още един факт, който прави тава събитие велико. Инициаторите на съединението от БТЦРК в по-голямата си част, са били бегълци от Княжеството. Преследвани са по политически причини, а много от тях са се спасили от затвора, чрез бягство в подчинената на Турция автономна област.
Въпреки това, никой не се е колебаел. Съединението е било важно за Родината, а никой не е по-голям от нея. Каквото е да се случело в бъдещето, Родината щяла да остане. Князе и царе идвали и си отивали. Правителства се сменяли. Преследвани се превръщали в палачи.
Само Родината оставала една за всички. Ако сме единни зад нея, ще бъдем и силни.
„В единението е силата!“ -този израз става девиз на младата ни Родина скоро след Съединението. Той не е само български. Използвали са го и го използват и други народи.
Девизът е хубав и е особено полезен във времена на тежки изпитания. Сигурно и в днешния ден ще го чуем от устата на много хора. Призивът за обединение ще звучи с повод и без повод.
Може би трябва, да е така. Днес сме толкова разделени, колкото никога не сме били. Не, че и по времето на Съединението, всички българи са били обединени от общата кауза. Имало е и доста противници, но е имало и достатъчна критична маса от хора, които са действали в една посока.
Днес това изглежда невъзможно. Колкото повече призивите за обединение се увеличават, толкова по-разделени ставаме. Разделяме се на групи, групички, стигайки до абсурда, всеки човек, да се държи така, все едно живее в отделна вселена.
Не е ли време, да се обединим? Не е ли време, да направим нашето Съединение? Да направим нещо, което ще бъде за Родината и ще остане в историята?
Според мен, не? Причината, да се разделяме все повече и повече, е във времената и хората. Днес хората са различни. Всеки от нас се чувства личност и държи мнението му да се зачита и чува. Има своето мнение и държи на него. Днешният ден е просто етап към времето, когато хората ще могат наистина сами да определят важните неща в живота си. Само че, преди да дойде това време разделението ни ще става все по-голямо. Ще продължава дотогава, докато поне болшинството хора са наясно, не че имат собствено мнение, а какво точно искат.
Чак когато са наясно със собствените си желания, хората ще потърсят обединяващите ги общи неща. Ще разберат, че осъществяването на всяко тяхно желание, минава през взаимодействието с други хора, ако не със същите желания, поне с подобни. Ще разберат и смисъла на думата „компромис“. Ще разберат, че могат да бъдат личности, само сред други личности.
Няма да е скоро, нали?

Няма коментари:

Публикуване на коментар