Защо да мразя?

Напоследък нямам желание да се ровя много в новините. Имам си определени места, което посещавам в мрежата и не ми трябват други. Донякъде е от липса на време, но и нета се промени от времето преди пет години, когото започнах този блог.
Няма значение, но факта си е налице. Пропускам много неща и не се притеснявам от това. Щях да пропусна и последната простотия, но я мернах в потока си няколко пъти. Някой си бил писал текст със заглавие-
„Защо мразя Ботев?“. Или пък беше нещо подобно, но отново няма значение.
Друг пък писал в отговор по тема- „Защо обичам Ботев?“. Отново не съм сигурен за точното заглавие.
Първата ми реакция беше да подмина темата.
-Хайде, бе!- казах си.- На стар краставичар, краставици ще продават!
Защото това е точно това. Стар номер от времето на динозаврите. Ако някой новак иска, да го забележат, просто пише пост и хвали или оплюва някое от известните имена. И в двата случай има реакция. Има посещения, мишката независимо дали е мъж, жена или анонимно и безполово същество, получава своя час, ден, седмица или месец слава. Колкото публикацията е по-солена и обидна, толкова повече са и воайорските посещения и гневните или хвалебствени коментари.
Това се използва и извън мрежата. Подобен е стила и на много журналисти и пресметнатата предварително реакция е налице. Бареков и Карбовски са добри примери, но по принцип почти цялата журналистическа гилдия използва този похват, в една или друга степен.
Мислех, че вече това не върви в нета. Хората от блоговете, които използваха подобни похвати, вече ги няма. Забравени са, както всяко нещо без стойност и смисъл.
Защо обаче днес пиша по темата. Причината е в заглавието, а не в публикациите, които така и не прочетох. Думичката „мразя“ използвана за човек, който не е жив от повече от сто години, ми направи впечатление. Тя търси реакция, защото е отнесена към един от символите на България. Очаква реакция и то бурна, защото един народ става бездуховен, не когато загуби религията си, вярата и Боговете си. Един народ губи духа си, когато забравя и престава да уважава хората, които са създали историята му, а българите все още не сме на това ниво.
Реакции сигурно има, щом беше споделено многократно, но аз ще се върна на думата „мразя“. Можеш да я използваш за хора, които познаваш лично, както и антиподът ѝ „обичам“. Можеш да уважаваш или не хора от миналото, но думата „мразя“ не е точна. Можеш да харесваш или не личност от миналото, да одобряваш или не, но не и да мразиш.
Няма значение дали е отнесена към Ботев, към Левски или някой друг. Думата е израз на нещо друго. Не сам психоаналитик, но според мен в подобни случаи говори за две неща.
Първо, че човекът който я използва, най-вероятно мрази и то често. Само че, не мрази Ботев, а мрази съвременниците си, компанията си, живота си и себе си.
Второто нещо е, че от подобни действия лъха самота. Самота и отчаян вик за внимание, което мишката желае повече от всичко. Тя и толкова самотна, че ако беше истинска, би потърсила компанията на група гладни котараци, без да се замисли и за миг.
Само че, подобни неща не решават проблемите на мишката. Както казах, номера е стар и всички знаят, за какво става въпрос. Тя ще има своя час, ден, седмица или месец слава, а след това ще изчезне, както всички мишки преди нея. Мрежата не решава такива проблеми. Тя не лекува самотата, не лекува и омразата към себе си.
Е, това е за днес. Има и още нещо. Вярно, че нета се промени, но той винаги ще привлича подобни хора. Днес хората са самотни повече от всякога, а такива, които мразят себе си, вече не са изключение, а правило.

2 коментара:

  1. Между другото, статията не беше никак лоша. Но много народ се нахвърли първосигнално, само заради заглавието, без да я прочете.

    „Защо обичам Ботев?“ е от същата авторка.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз също не я прочетох. Сигурно и няма да го направя, въпреки препоръката и възможността да греша за авторката. Просто не ми остава време да следя всичко и съм се примирил с това. Да, заглавието разчита на първосигналната реакция и точно това не ми харесва. Затова и писах.

      Изтриване