Аз сляп съм!

Аз сляп съм!
Така и не разбрах кога,
ятата лястовичи тръгнаха на път.
В небето сякаш вчера ги видях,
а днес там само гарвани кръжат.

Аз сляп съм!
През пръстите изтече лятото
и сутрин изгревите не пламтят.
А вечер припряно отмерващи времето,
дърветата тъжно листата си ронят.

Аз сляп съм!
Залисан в дребните неща,
мечтаех си за миг прохлада.
Дъждът дойде като мечта,
но не донесе дори миг наслада.

Аз сляп съм!
В мъгла се крие слънцето.
Мъглата скрива утрешния ден.
Слана покрила е косите,
а лед сърцето взел е в плен.

Аз сляп съм!
Залисан да намеря себе си,
пропуснах лятото горещо.
Не слушах и не чух сърцето си,
а днес е късно да направя нещо.

Аз сляп съм!
Така и не разбрах кога,
ятата лястовичи тръгнаха на път.
В небето сякаш вчера ги видях,
а днес там само гарвани кръжат.

Аз сляп съм!
Ще се скрия и ще спя през зимата.
Ще спя до следващата пролет.
Ще спя, докато се върнат птиците
и донесат сърцето ми отново.

Няма коментари:

Публикуване на коментар