Идеалът

Един обикновен човек вървял сам по пътя. Вървял и си мислел:

– Скапан живот! Омръзна ми да съм все сам и сам. Поне да имах едно кученце. Съвсем обикновено малко кученце, което да ми прави компания и да пази дома ми.

Чула го съдбата и изпратила на пътя му едно малко кученце. Поставила го точно пред краката му и човекът се стреснал. Отстъпил крачка назад, огледал кученцето, почесал се, а после внимателно го заобиколил и продължил по пътя си.

– Скапан живот! – си рекъл. – Никой не ме обича, дори и съдбата. Ето сложила на пътя ми едно кученце, ама за какво ми е такова? Малко кученце, което само от грижи има нужда. Ако го изведа на разходка, ще се умори бързо и ще трябва да го нося. А и дома ми не може да пази. Вместо то мен, аз трябва да го пазя. Ех, ако имах едно нормално куче. Едро и силно. Да ми е компания, да ми помага и да ме пази.

Съдбата веднага поставила на пътя му едно хубаво и едро куче. Поставила го точно пред краката му и човекът се стреснал. Отстъпил крачка назад, огледал кучето, почесал се, а после внимателно го заобиколил и продължил по пътя си.

– Скапан живот! – промърморил човекът. – На мен винаги се пада това, което другите не искат. Ето съдбата ми предлага куче, ама защо ми е такова? Да беше някое породисто, от сой и с родословие, че да се похваля и аз с нещо. Да, ама не! Съдбата ми дава обикновен помияр, за да ми се смеят хората.

Съдбата не чакала много, а веднага поставила на пътя най-доброто куче на света. Било красиво, породисто и здраво. Не било нито много голямо, нито много малко. Ставало и за пазач, и за компания.

Поставила го точно пред краката му и човекът се стреснал. Отстъпил крачка назад, огледал кучето, почесал се, а после внимателно го заобиколил и продължил по пътя си.

– Скапан живот! – си рекъл той. – Нищо не става така, както аз го желая. Ето и куче да ми падне в краката и то не е такова, каквото ми трябва. Вярно породисто е, красиво е и здраво. Става и за пазач и за компания, ама защо ми е? Ще ми завидят хората, а и кой знае колко пари ще ми трябват за него. Ще трябват и пари и грижи, а аз пари нямам, пък грижите са ми в повече. Ех, скапан живот! Поне да имах едно кученце. Съвсем обикновено малко кученце, което да ми прави компания и да пази дома ми...