Убедили един Скъперник, да си купи расов жребец. Хич не му се давали толкова пари, но като си направил сметка, колко ще му изкара жребецът от състезания, решил че си струва да рискува.
Броил парите Скъперникът, но не се усетил, че идва зима и състезания ще има чак на пролетта. Дотогава жребецът щял да му носи само разходи.
-Не може така!- ядосал се Скъперникът.- Толкова пари съм дал за него, а ползата никаква. Трябва да намеря начин, да си изкарва поне за яденето.
На другия ден Скъперникът дал жребеца под наем на един селянин, който карал дърва до града. Не взел много, но селянинът щял да храни жребеца, та поне разходи нямало да има.
Когато тази работа свършила, Скъперникът дал жребеца на друг човек и така цяла зима. Важното било, да няма разходи, а напролет щял да си избие парите, когато започнат състезанията.
Дошла пролетта и Скъперникът с нетърпение очаквал първото състезание. Знаел бързината на коня си и заложил добра сума на него.
Състезанието започнало и завършило. Конят на Скъперника завършил последен. Нямал нито бързина, нито сили.
-Лошо!- ядосал се Скъперникът и запресмятал бързо наум. - Този кон не става за състезания. Значи за да си избия парите, трябва да го давам под наем поне 1247 години. Само се притеснявам, дали ще живее толкова?
Няма коментари:
Публикуване на коментар