Сирия това, Сирия онова...

Напоследък се чудя, дали нещо не е в ред при мен. Причината е, че често нямам определено мнение за много въпроси. Колебая се, премислям нещата и търся още и още информация, макар че в повечето случаи, тя дори е в повече.
Само че, въпреки че зная достатъчно, въпреки че информацията ми е в повече, не мога да си създам еднозначно мнение. Поне не такова, че да се скарам с някой от познатите във фейса.
Едно от събитията е случващото се в Сирия. То не е от днес. Продължава вече две години, с постоянните напрежения за външна намеса. Трябва ли, да има война или както е модерно да казват ограничена военна намеса? Или пък светът не трябва да се меси?
Не зная. В този случай просто не зная. Може би не искам да имам мнение? Мисля, че е това.
За разлика от Съвета за сигурност към ООН, причините да не искам да изляза с еднозначна позиция, не са дипломатически. Не ме интересува петрола, не продавам оръжие на нито една от страните. Нямам имоти в Сирия и не познавам нито един сириец.
Военната намеса няма да промени живота ми, но за съжаление, няма да промени живота и на най-заинтересованите от края на този ад. Тя няма да промени живота на сирийците, които живеят със смъртта. Както няма да промени живота им и защитата на Асад.
Не правя разлика, между бунтовниците от Ал Кайда и поддържащите Асад терористи от Хизбула. Няма такава!
Правя разлика между двете сражаващи се страни и хората живеещи под огъня. Те не се интересуват от религия. Не се интересуват и това кой е на власт. Всичко, което искат тези хора е да оцелеят. Да оцелеят те и техните близки. Много сирийци напуснаха страната. Ще ги последват още, но повечето ще останат. Нямат възможност да се махнат или пък просто не искат да напускат домовете си или каквото е останало от тях.
Ако избягат ги чака живот в лагери, а ако останат най-вероятно смъртта. Всъщност смъртта не е най-страшното. Най-страшното е това, в което войната превръща хората. Не искаме да има война, но войната от две години се води и то без правила.
Външната намеса също няма да промени нещата. Дори след месец два, едната страна да победи, това няма да е победа. Духът на войната ще остане с години по тези земи. Ще се крие в тесните улички и ще протяга към живите кървавите си ръце.
Слушам всеки ден:
Сирия това, Сирия онова....
Трябва да има война!
Светът не трябва, да се меси!
Слушам и си мисля, че за пореден път, аз не мога да взема страна. Не мога да преценя, а и не искам.
Светът винаги е бил калпаво място за обикновените хора. Тези, които умират или бягат. Тях никой не ги пита, какво искат, въпреки че ги използват, за да оправдаят действията си. Тях никой не ги пита, въпреки че страданията им са постоянно в новините. Тях никой не ги пита, както никой не пита и мен и вас.
Не мога да взема страна. Не искам! Всъщност бих взел страната точно на тези хора, които никой не пита, но какво ще промени това? Какво ще промени това не за мен, а за тях?

Няма коментари:

Публикуване на коментар