Минала едно година, откакто Господ създал Земята. Бил забравил за нея, но един ден се сетил и решил да се похвали. Поканил Дявола на разходка и уж между другото му показал творението си.
-Хубаво.... Хубаво си го направил!- рекъл Дяволът.- Само един недостатък виждам, ама сигурно нарочно си го сътворил така.
-Какъв недостатък? - изръмжал сърдито Господ.- Всичко си е наред на този свят! Прекрасен е!
-Не говорех за света.- засмял се Дяволът.- Светът си е наред. Само че, виж онези малките същества, които пъплят навсякъде. Всички са начумерени. Сърдят се на всичко. Май когато си ги правил, си забравил да им дадеш от Щастието. Интересен подход! Трябва и аз да направя подобен експеримент.
-О, не е нарочно! - отвърнал Господ.- Признавам си, че не съм догледал нещата. Грешката е моя и ще я поправя на мига. Ще пусна Щастието на Земята и хората ще познаят и него.
Пуснал Господ Щастието, но без да иска или нарочно, Дяволът го блъснал. Щастието се завъртяло, паднало на Земята накриво и се счупила на милион парчета, които се разпръснали по цялата Земя.
-Нарочно го направи!- разсърдил се Господ.
-Нарочно беше!- признал си Дяволът.
-А може би така е най-добре! Вярно, че хората никога няма да познаят пълното Щастие, но всеки от тях ще има шанс, да открие и поне късче от него. Късчето няма да е достатъчно, но ще им даде надежда и жажда за повече. Ще се научат и да ценят повече, това което имат.
Оттогава хората цял живот търсят Щастието, но никога не го виждат цяло. Намират само късчета Щастието и затова го ценят повече от всичко друго.
Няма коментари:
Публикуване на коментар