Реката

Всеки ден минавам по мостовете над нея. Тя е винаги там. Минава през града и продължава надолу. Бърза да стигне някъде там, където я чака друга река. Срещнали са се преди много време и от тогава все бързат една към друга. Сливат водите си и продължават заедно пътя си.
Всеки ден минавам по мостовете. Реката е винаги там. Сигурно е била там и преди милион години. Изменяла е коритото си и е оставила следите си из цялата равнина, но е била тя. Не се е променила за милион години. Не се е променила, но всеки ден е различна. През вековете течението се е местило и днес цялата долина е осеяна със следите и.
През пролетта се спуска гневна и кипяща, носеща мощта на топящите се снегове. За няколко дни бреговете и се покриват с гъсти зелени облаци. Приличат повече на храсти, а са дребни върбови дръвчета, но само те виреят на каменистата почва.
През лятото мощта и се стопява от жегата. Лениво се влачи надолу, а по бреговете и по цял ден обикалят рибари. Хващат по някоя дребна рибка, но по-скоро търсят спасение от жегата.
Когато бях дете и аз съм прекарвал доста от летните дни край реката. Зная имената на всички нейни обитатели. С дни съм се ровил в справочниците за да открия името на непознато насекомо или растение. Знаех местата във вировете, където мрените и пъстървите се криеха от летните жеги. Знаех, в кои подмоли имаше раци и къде най-често можеха да се видят водните змии.
През есента реката пак се променя. С началото на дъждовете, водите и помътняват , а цветът и става жълто кафяв. Прилича на намръщен човек и е страшно да погледнеш лицето и.
Влачи със себе си всичко, което е намерила по пътят си и това продължава, докато зимата стегне бреговете. Тогава пак се укротява и спотаена под леда, чака първите дни на пролетта, за да се събуди.

Това е Реката. Бях си обещал да разкажа за нея и го направих. Само, че това, което разказах е само спомен. Тя вече не е същата. С години багери, копаят коритото и. Всеки ден, ако времето позволява. Километър, два , три ...Вировете вече ги няма. Няма ги мрените и пъстървите. Няма дърветата, няма подмолите, в които си криеха раците. Няма живот.
Хората протестираха, писаха да вестници и екосдружения. Ефектът беше нулев. Всичко си е законно. Почиства се коритото, за благото на всички. Баластрата и пясъкът пък вършат добра работа. Строим с тях новите пирамиди. Бляскави, студени и празни.

Това е реката днес. Такава ще бъде и утре.
Гола и празна.
Някой ден сигурно ще се възстанови. Ще заприлича пак на реката, която виждах всеки ден доскоро. Ще запълни язвите в леглото си и ще даде отново живот на всичко, около себе си. Ще продължава всеки ден бързият си бяг надолу, където я чака друга река. Ще слеят водите си и ще продължат заедно пътят си, както винаги са го правили.