Утре

Утре е първи юни. Утре е международният ден на детето. Утре между другите новини, ще се сетим, че на този свят има и деца.
Ще им пожелаем светло бъдеще, някои от тях ще получат и подаръци, а много хора ще се похвалят колко много неща са направили за децата. Докато се усетим и денят ще е минал. Следващото утре ще дойде след една година или по Коледа.
Ще ги забравим. Всъщност ще забравим само, че на света има и нещастни деца. Деца, които нямат детство, нямат настояще и бъдеще.
В понеделник, прочетох един постинг на Сандо- Блогуващият с пилци и разбрах, че има Международен ден на изчезналите деца.
Това беше постингът, който ще запомня от тази седмица, но колко хора разбраха за този ден? Още един ден, който отминава без да го усетиш. Следващият е чак след година.

Децата са сладки. Предизвикват умиление във всеки. Една снимка или клип на усмихнато дете продава много неща. Ако погледнеш рекламите в света има само щастливи деца. Всъщност другите не са важни. Едно дрипаво дете, дишащо лепило не е на място в реклама на банка.
Утре ще има само щастливи деца. Другите няма да ги има в новините. Няма да ги има и около нас. Виждаме ги всеки ден, но не ги забелязваме. Забелязваме само, когато се разчуе за поредното жестоко престъпление спрямо тях. Тогава си спомняме, че знаем и други подобни истории, но пак замълчаваме и обръщаме глава.
Едно куче на улицата няма да остане гладно. Все ще се намерят добри хора да му подхвърлят нещо и да го погалят.
Едно дете на улицата, освен обиди и някой ритник, няма да получи нищо. То не съществува.

Вчера получих във Fаcebook покана да се присъединя към кауза – да спасим две деца. Да останат в България. Добре де, ще ги спасим, ще останат тук. Две деца.
А останалите? Тези, които са тук. Тях, кой ще ги спаси? Кой ще им обърне внимание?
Кой ще обърне внимание на децата живеещи на улицата? Кой ще обърне внимание на живеещите в детските домове? Кой ще обърне внимание и на тези, на които уж всичко им е наред, но живеят в семейства, които не се интересуват от тях? Те не се вписват в нашето „подредено” общество. Родителите обвиняват учителите, учителите държавата, а тя опашката си. И това е цялото внимание към тях. Не им е нужно повече. Не могат да стачкуват, а и не са избиратели. Кой ще им обърне внимание?
Утре е международният ден на детето. Ще мине и ще замине, а нещастните деца живеят през цялата година. Не мислят за вчера, а само за днес. Утре за тях не съществува. Нямат бъдеще, а те самите са бъдещето на едно общество, което не ги забелязва дори за един ден през годината.

Лек ден и до утре!
До празника на детето! Пък ако пропуснем някое дете, нали догодина пак ще има празник. Или пък по-другата година.

-

7 коментара:

  1. Много е лесно да се правим на хуманни по отношение на децата, като организираме каузи във Фейсбука, които са абсолютно безполезни (за въпросните две деца има съдебно решение и то може да падне единствено в съда след обжалване), или като пращаме два-три пъти в годината есемеси "за нещастните дечица", които изобщо не решават проблемите, и други подобни.

    ОтговорИзтриване
  2. Всичко е реклама и трала-ла. Всичко е за пари. Такива грозни гледки като последния ВИП Брадър ме отвращават.
    Ще се спасяваме по единично - това е положението в България. Няма деца и възрастни. На кой му пука?!?!

    ОтговорИзтриване
  3. Да обичаме децата! Каквито и да са - от различен етнос, своенравни, болни от тежки болести!!!
    Всяко дете се нуждае от любов. Бездушието на някои хора ги прави непълноценни.

    ОтговорИзтриване
  4. На този свят има твърде много "ако"...
    Ако хората можеха да надскочат егоизма си, и да погледнат на децата като на личности, а не на носители на техните гени... ако биха научили нещо в нещастния си живот, вместо да съществуват, не биха се поддавали на вредни емоции и низки страсти, от които са потърпевши отново децата...
    Ако не би имало домове, в които легално и законно всеки може да захвърли плодовете на греха си, за да бъдат на милостта на едно общество, което се сеща за тях само по празници...
    Ако малцинствата спазваха законите и можеха да имат същата култура и способност да възпитават децата си, те не биха дишали лепило, нито биха крадяли и просили, за да си купят цигари...
    Ако не би го имало всичко това, светът би бил една утопия, едно щастливо място, в което няма нито отвлечени деца, нито малтретирани, нито разкъсвани между двама родителя, нито просещи и гладни, нито изоставени.
    И празникът щеше да бъде не само за тях.
    Уви. Не и в този живот.
    Макар че всички искаме един по-добър.

    ОтговорИзтриване
  5. Ако...
    Ако през цялата година поне се опитваме да направим нещо.Ако поне забелязваме тъжните детски очи всеки ден. Няма ли да е малко по-различно?

    ОтговорИзтриване
  6. А всичките деца обичат празници. И утре ще очакват лакомство, подадена ръка, ще чакат тя да ги погали по главиците, ще чакат някой да им каже "браво". Децата трябва да не мислят за себе си като за забравени, те имат нужда да живеят детството си. А ние - да им правим празниците, за да са щастливи.

    ОтговорИзтриване
  7. inamay, не само утре. Чакат всеки ден, а ние сме им длъжници.

    ОтговорИзтриване