Обществена язва – диагнозата

Виждаме ги всеки ден. Не можем да ги отминем, те са навсякъде. Не ни и позволяват да ги отминем. От тях лъха предизвикателство и агресия, дори когато уморени и скучаещи гледат с безразличие светът около тях. Дори тогава повечето от нас обръщат поглед на другата страна или минават на другият тротоар. Гледаме ги със страх и презрение, но те продължават да са там някъде около нас. Те- Глутницата.

Преди две седмици прочетох два постинга на Блага - Изтърваното поколение и Глутницата. Темата беше допълнена и от Нели Калова с постинга - Предизвикани размисли.
Първоначално мислех да коментирам по темата, но пропуснах момента и се отказах. Времето минаваше, а темата не ме оставяше на мира и ето, че и аз я подхващам. Защото, ако икономическата криза отмине след някоя друга година, тази обществена язва няма да се излекува сама с времето. Трите публикации са от малкото, които съм чел, а за изтърваното поколение трябва да се говори. Тези млади хора са част от нашето бъдеще. Те са винаги някъде, около нас. Гледаме ги със страх и погнуса и ги сочим с пръст. Само, че точно това е целта на тези групи. Ако някой от тях прочете трите постинга, реакцията ще е нещо от рода:
-Яко! Старите се н...ха от страх! Йессс..!
Въпреки всичко, писането и говоренето за тези проблеми е част от лечението на тази язва. Защо говоря за язва, а не за тумор? Защото Глутниците са точно това. Туморът може да те убие, но него можем да изрежем и вероятността да се появи отново е сравнително малка. Язвата, обаче изисква продължително лечение и упорит режим за цял живот. Не съм силен в анализите, но ще се опитам да изложа моето мнение по въпросът за начините на лечение.
Преди да се пристъпи към лечение на дадена болест, е хубаво да се постави точна диагноза и да се знаят причините довели до това състояние.
Първо да разгледаме болният.
Гледката не е приятна, но ако надмогнете първосигналната реакция, ще установите, че всъщност Глутницата не е едно цяло. Състои се от индивиди и въпреки, че съм съгласен с определенията, искам да добавя още нещо.
Може би, някой ще възрази, но за мен Глутницата се състои от едни самотни индивиди. Това, което ги сплотява и ги подтиква да провокират светът наоколо е точно самотата. Само в Глутницата те чувстват, че някой им обръща внимание. Само в Глутницата се чувстват значими, а не аутсайдери. Затова са фанатично привързани към своето общество.
Самотата само по себе си не е достатъчна за включването в подобна група, но е определящо този случай. Наистина в днешно време много хора не могат да се справят с този проблем. Някои посягат към алкохолът, други се затварят още повече в себе си, а тези са избрали пътят на Глутницата. Може ли са и да не го направят, но вече е факт. Влязат ли веднъж там, рядко се случва да успеят да променят животът си. Това е като наркотиците и спасение няма.
Говорим за изпуснатото поколение, но изразът е неточен. Изпуснатите поколения са много и то без прекъсване. Огледайте се внимателно и кажете, не сте ли виждали Глутници от възрастни помияри? Има малки разлики в поведението и законът е по-строг с тях, но поведението е същото. Основното според мен е, че всички се състоят от хора, които нямат друго място в обществото, а Глутницата ги приема с отворени обятия.

Трябваше да започна с виновниците за тази язва. Блага правилно набляга на вината на родителите. Според мен, обаче в случаят задоволяването на капризите на децата не е водещо. Всеки родител се стреми да осигури максимално своето дете и не мисля, че това е грешка. Познавам много деца, растящи без да им липсва нещо, но не са се включили в такива Глутници. Компютърът, телефонът и дрехите не правят малките хора социални инвалиди.
Тук причината е друга. Често родителите не са подготвени за появата и отглеждането на детето. Човек не се ражда научен за родител. Само едно желание не стига, а поне по мои наблюдения едно младо семейство не получава никаква помощ в тази насока. Улисани в ежедневните грижи родителите, дори не усещат кога малкото сладко същество, оставено да се справя само в много ситуации се е превърнало в част от Глутницата. Когато го установят реакцията им е, също като на останалите –страх и погнуса. Тогава вече е късно и повечето вдигат безпомощно ръце. Не забравям и тези, които просто не искат да се научат да бъдат родители, но мисля че справянето с тях е най-лекият етап от лечението.
Родителите сами не могат да се справят с проблемите. Търсят помощ в училището, което е следващият виновник. Само, че и днешното образование не е пригодено да се справя с подобни проблеми и връща топката обратно, или я препраща към държавата. Държавата пък си има по-големи грижи и също не иска да поеме отговорност.
Получава се омагьосан кръг, около който всички са се събрали и гледат с отвращение и безпомощност грозната язва в центъра. Да ама с гледане, язва не се лекува. Не се лекува и много лесно, а винаги може да се отвори наново.
Мисля си, че все пак има лечение. Има малки лекарства, които могат да свършат много работа, но за това как виждам лечението ще пиша следващият път.

....