Eволюцията

В неделя прочетох един постинг в блога на Тодор Павлов - На ръба… с овчите надежди. Харесвам позициите и начина по-който ги излага на автора, но този път мисля, че бърка.
Поводът за постинга е встрани от това, за което ще пиша тук. По-скоро това е моят отговор на един въпрос поставен от автора.
Способността на човешките същества да се надяват, положително еволюционна черта ли е или не?
Ще започна с част от един мой стар постинг- Вяра, надежда, любов:

„Надеждата....

Все още не съм я загубил, но съм на път. За да имаш надежда трябва поне понякога мечтите ти да се сбъдват. Иначе думата е фантазьорство. Когато човек загуби Надеждата, губи и част от себе си. Престава да се бори. За съжаление много хора вече са загубили своята надежда. Не мога да кажа утешителни думи. Не мисля, че нещата са такива само в България. Навсякъде има такива хора. Те търсят загубената си Надежда и са готови да тръгнат след всеки луд, който се мисли за поредния месия, стига той да им посочи точка в далечината и да каже ,че това е земния рай.”

Според Дарвин, човешката еволюция е възходящ ред от подбор на качествата, които благоприятстват за оцеляването и развитието на вида. Логично е, но ми се струва, че в теорията има пукнатини.
Има качества в човешката природа, които на пръв поглед нямат нищо общо с приспособяване към външните условия. Може би най-важното е човешкото въображение и свързаната с него човешка възможност да се надяваме и да мечтаем.
Живеем в свят където изглежда, че хаосът е завладял всичко. Вселената наоколо е още по-хаотично място, но това е само илюзия. От всичко, което сме научили досега разбираме, че всичко е подчинено на природните закони и посоката е една. Рано или късно всичко, до най-малката материална частица ще е събрано и подредено в една, единствена точка.
Ако попиташ някой как си представа далечното бъдеще, обикновено ще опише едно подредено и спокойно място, където всеки човек си знае пътя и го следва. Хубаво място и сигурно някой ден и това ще стане.
Само, че това място не е за мен. Радвам се, че няма да доживея дотогава. Един такъв свят, би бил прекалено студен за мен. Един такъв свят, би загинал въпреки цялата му подреденост. Защото без фантазията, надеждата и мечтите, човечеството би тръгнало назад. Без тези случайни „ отклонения”, които хората са получили в хода на еволюцията, човечеството би приличало просто на един мравуняк с едри мравки. Гледката на един мравуняк е интересна, но само за кратко. Защото нещата са едно безкрайно повторение.
Хората са изградили много по-впечатляващи неща, всяко уникално за себе си. Благодарение на „отклоненията”. Благодарение на фантазията, надеждата и мечтите си.
Знам, че тези качества, често се използват за манипулации, но това не ги прави по-малко ценни за човечеството. Надявам се естественият подбор да не доведе до тяхното изчезване.
Ще завърша с един линк към част от един детски филм, който преди години специално потърсих за племеницата ми. Надявам се да е научила нещо от него.
Ще си кажете, че това е просто една детска приказка. Приказка е разбира се. Това е просто една фантазия, но поне според мен дава до болка реалистична картина на света ни, ако в него не съществуваха фантазията, надеждата и мечтите. Тези дребни „мутации” в човешката еволюция.

Клипът е дълъг около 25 минути, но ако някой има време нека си го припомни. За по-заетите слагам клипче:).

А въпросът в началото?
Нека остане отворен. Бъдещето ще покаже.


Приказка Без Край 1 Бг Аудио 4/4




....