В този миг на тротоара пред мен изниква огромен камък, чието място определено не е там. Някой умник го е сложил, за да запази входа на гаража си от небрежно паркирани коли.
Успявам да отскоча встрани и да избегна сблъсъка. Благославям наум умствените качества на човека, поставил камъка и продължавам напред.
Само, че възниква нов проблем. Остра болка пронизва стъпалото на десния ми крак. Нещо се е забило в него и при всяка стъпка усещам пронизваща болка.
Първата ми мисъл е да спра и проверя каква е причината, но до заветната цел остават само трийсетина метра, а всеки момент мандалото ще хлопне.
Стискам зъби и куцайки стигам до входа, влизам, плащам сметката и едва излязъл навън, смъквам обувката си и търся виновника. Намирам го лесно, въпреки че едва се забелязва. Едно малко камъче. Почти незабележимо в ръката ми, едно такова съвсем обикновено. Навсякъде ги има и не може да не сте ги виждали.
Като ги гледаш не можеш и да предположиш, какво могат да сторят.
Какви мъки и страдания могат да причинят. При това поотделно.
Замислям се, какво ли би било, ако малките камъчета някой ден решат да действат заедно. Да съгласуват действията си и да решат, че са сила. Дали пък някой ден, това наистина няма да се случи?
Стълбите пред офиса не са най-подходящото място за размишления и след като захвърлям надалече камъчето, обувам обувката си и тръгвам към домът си. Близо е и след пет минутки съм вече там, но точно на входната врата, отново усещам познатата болка.
Друго малко камъче се е вмъкнало в обувката и продължава делото на предишното. Ето го и него:
Не е нещо особено. Просто едно малко камъче. Има ги с милиони по уличите. За разлика от големите камъни, тях никой не ги забелязва. Не им обръщат внимание и ги подценяват. Всички са вперили очи в големите камъни, но това е грешка.
Някой ден малките камъчета ще осъзнаят колко са важни. Ще решат, че могат да действат заедно и ще го направят. Няма спасение от този ден.
Рано или късно денят ще дойде и тогава...
Тогава...
....
Поучително! :)
ОтговорИзтриванеНе случайно хората са казали, че малките камъчета обръщат колата! :Р
Представям си - Лавина от малки камъчета, които помитат всичко по пътя си. Революция на природата, която променя хода на развитие на човечеството.
ОтговорИзтриванеМай наистина от това имаме нужда. За това е Световната криза нали? Сигурно и тя е почнала от нещо дребно...
Хубава приказка за пораснали деца,поучителна,трябва да обръщаме внимание на малките неща ,на детайлите-важни са!
ОтговорИзтриване@Златина, така е,но мисля,че понякога могат и да са полезни:).
ОтговорИзтриване@vassilev12,ако си представиш, вместо камъчетата хора, дали няма да е по-ефективно:).
@Силвия ,така е, а етикетът приказка не е съвсем точен.Забелязал съм,че хората приемат едно нещо, ако е приказка, а ако са сериозни думи ги отминават.Някакъв навик от детството, а казваме,че сме пораснали:).
Харесвам историите ти... поучителни са... има много мъдрост в тях.Добре е да се замислим, защото напоследък получаваме наготово всичко.Поздрав!!!
ОтговорИзтриванеВинаги с интерес чета написаното от теб. Впечатлява ме начина, по койтоописваш нещата, така щото да ни накараш да се замислим върху живота. Да - малките камъчета, са като малките радости в живота -започнем ли да им обръщаме внимание, то тогава със сигурност ще можем да говорим за промяна към по-добро.
ОтговорИзтриване@izibell ,всъщност историите са съвсем обикновени. Често ги срещаме в ежедневието си, само трябва да им обърнем повече внимание.
ОтговорИзтриване@Neizi_ss , всъщност промяната винаги я има. Просто и нея не забелязваме, както малките камъчета.
"Има много малки камъчета, които влизат в обувките. Случва се, ако не спреш, ако оставиш мисълта да те омае, че това са толкова до дребност незначителни неща, когато се събуеш, да се изненадаш с колко кръв се е напълнила обувката..."
ОтговорИзтриванеТова написах на един приятел преди дни. Изглежда мисълта, отворена с основата си към пространството, е винаги готова да приема, да изпраща мислени сигнали и да реди верижката от опозната мъдрост, с която хората се свързват...
Така е, inamay верижката от мисли свързва хората и ни напомня,че не сме сами.
ОтговорИзтриване