Отлепям с мъка единият си крак и като на забавен кадър го премествам напред. Тежи като напълнен с олово. Усилието изцежда и последните ми сили, но стискам зъби с се заема с преместването на другият крак.
Не мога да дишам. Жегата е наситила въздуха и при всяко вдишване изгаря дробовете. Слънцето прониква през дрехите и изгаря кожата, която е напукана, като земята ,по която стъпвам. По слепоочието ми се стича капка пот и повдигам натежала ръка за да я избърша, но докато стигна и последната частица влага се е изпарила.
Вдигам очи и поглеждам напред и очите се присвиват от бялото сияние заляло всичко. Напред няма нищо. Само една бяла пелена до хоризонта. Стискам зъби и премествам другия крак напред.
Знам, че там някъде има оазис. Там някъде е моето спасение.
Не съм ходил в пустинята Сахара. Проснал съм се в къщи, след изморителен едночасов маратон в жегата. През това време съм успял да пресуша бутилката с минерална вода, но това не ме е спасило. Хапнах в движение и един сладолед, но той само усили жаждата. Температурата е само 28 градуса на сянка и осъзнавам, че лошото е напред. Идват августовските жеги и ги преживявам още отсега. Денят преминава в очакване на вечерта, която носи малко прохлада. От планината на пръсти се спуска ветрец и носи временно облекчение. До другият ден, когато още в ранни зори слънцето безмилостно изгаря всичко.
Когато настъпят горещините, само една част от измъченото ми тяло продължава да функционира. В главата ми продължава да тиктака часовникът на мислите. Казват, че в топлото време мозъкът започва да работи дори по-добре. Може би е истина. Чувствам, че имам много добри намерения и идеи. Само, че...
Само, че за осъществяването на тези намерения и идеи е нужно физическо усилие, а то е изтощително.
Днес прочетох една публикация - Не се оплаквай… от времето!
Не се оплаквам. Няма смисъл, но това не ми пречи да си помечтая за малко прохлада. Само мъничко...
Мечтая си не за зимата, а за малко дъжд или поне за някое малко пухкаво облаче, което да скрие слънцето за час.
Намерих този клип и го гледам вече няколко пъти. Гледката на течащата вода определено ми носи облекчение на мъките. Дано подейства по същият начин и на вас.
....
*Изображението е от acobox.com - license Public Domain
....
да идва зимата, че да си помечтаем за лятото:-)
ОтговорИзтриваневсъщност, всичко е въпрос на топлообмен. тялото е умно и може да се справя и с жега, и със студ.
прочее, Владо, жега е и е време да се разширяваме. Поздрави!
Според мен си добре в подножието на планината,ела на юг да усетиш как се диша:),точно в 14.30 ми се наложи да бъда навън по задачи,сърцето ми биеше учестено от жегата,после много вода и на климатик:)))
ОтговорИзтриване@Aria, кръвното ми е ниско и юли месец, докато "умният" организъм се настрои съм зле.тази година имах късмет,че жегите закъсняха малко:).
ОтговорИзтриване@Силвия, от тази гледна точка съм щастливец. Знам как е на юг, а и си спомням миналата година как изкарах една седмица в Пловдив. Планината си е добър приятел:).
Съчувствам ти! При мен в момента е 19 часа, а термометърът навън показва 34 градуса. В тази жега и мозъкът ми не работи - никакви мисли, никакви идеи... За физическа работа да не говорим. Наистина очаквам с нетърпение вечерта.
ОтговорИзтриванеИ всъщност, малко ти завиждам - споменаваш нещичко за планина.:)
Владо, и моето е ниско. Но в един момент нещо отвътре щракна и сега съм като вездеход :-)))
ОтговорИзтриванеЕ, ако имах избор, при тези жеги щях да спя през деня и да работя нощем.
планина планина и само планина! за мен студа е най-приятното нещо, след като бях на -40 .... по добре е да си на +40 де!
ОтговорИзтриване@tiburon ,планината, хем е близо, хем далече, но определено помага.
ОтговорИзтриване@Aria,и аз чакам щтракането, но сигурно ще е чак през септември:).
@Alex ,е чак такива крайности, дано не се случват:)
Аз също мислях да пиша за жегата, но ти си го сторил и не мисля, че трябва да пълня блоговете, ти добре си сторил.
ОтговорИзтриванеНе мисля, че това е оплакване от времето, просто наистина е трудно в такива температури. Кръвта се движи по-бавно, по-гъста е, сърцето се затруднява.
Аз имам село в Троянския Балкан не е по-хладно от тук, освен вечерите, които са изключително приятни - тук в Сф е горещо и нощем.
Но най-добре е до морския бряг - морето пръска ситни капчици вода, които разхлаждат, налягането е идеално за сърцето и мозъка, краката в морска вода и пясък, се чувстват идеално - не се подуват и уморяват...Просто перфектно е.
Само дето пътуването оттук е повечко :-) Особено ако нямаш кола...
Irshad , винаги когато нещо те вълнува пиши. Не се съобразявай с това, което другите са писали. Кажи го с твои думи, няма да е излишно.
ОтговорИзтриванеА жегата... жегата може да е различна.Ако се върнеш към този постинг някой ден, виж това
http://nyamamideya.blogspot.com/2009/02/blog-post_4906.html
това е по-страшно.