Някога преди много години в малко забравено от всички градче, живяло едно момче. Било съвсем обикновено. Слабичко къси панталонки и ожулени колена и лакти.
Било както всички деца. Обичало да играе, обичало да рисува и пее, обичало да чете и да задава въпроси.
По цял ден прекарвало на улицата с другите деца и през лятото, косата му огрята от слънцето добивала цвета на житен клас, а кожата му добивала шоколадов отенък.
От къде знам ли?
И аз съм бил дете и мисля, че го познавах. Спомените са измамно нещо, но в случая съм сигурен, че беше така.
Казах вече, че това било едно съвсем обикновено момче.
Само, че...
Само, че имало една особеност. Нещо било объркано в него и не възприемало нещата от света наоколо, както другите хора.
Когато някой паднел, другите се смеели, а на него му ставало тъжно.
Когато видели някой по-слаб, другите го блъскали, а то му подавало ръка за помощ.
Когато направели някоя беля, другите бягали, а то оставало и си понасяло наказанието.
Иначе било съвсем обикновено момче. Слабичко къси панталонки и ожулени колена и лакти.
Само, че...
Само, че и децата, както и възрастните не обичат някой да е различен от тях. Започнали да го отбягват и да му се смеят.
Момчето така и не разбирало, защо го правят. Първо се затворило в себе си, а после се замислило и разбрало. Не му се искало цял живот да е само и различно от другите. Стиснало зъби и решило да се промени.
Първият път, когато се смяло на чужда болка, сърцето му се свило и много го боляло, но стиснало зъби и продължило да се смее.
Първият път, когато блъснало по-слаб от него, пак сърцето се свило, но стиснало зъби и продължило напред.
Първият пък, когато излъгало, пак усетило тъпата болка в гърдите си, но вече било начертало пътят си.
Минало време и децата вече приели момчето, като едно от тях. Вече не било различно, а съвсем обикновено момче. Слабичко къси панталонки и ожулени колена и лакти. Болката в гърдите била все по-слаба и все по-рядко се обаждала, докато накрая съвсем се изгубила.
Минало още време и момчето пораснало. Било съвсем обикновено момче и станало съвсем обикновен възрастен. Живеело един съвсем обикновен живот.
Живял си човекът, докато един ден...
Случило се нещастие. Случват се и на най-обикновените хора. Искрата на живота угаснала и всичко свършило.
Човек и добре да живее...
Починал в болница, а в съседното отделение точно тогава, един друг непознат човек се нуждаел от ново сърце. По някакво чудо двата човешки организма били съвсем еднакви. Приличали си, както на родни братя. Сърцето на единият можело да спаси другият.
Забързали се лекарите. Всяка секунда била от значение. Трябвало да подготвят сърцето за да даде то нов живот.
Само, че...
Когато отворили гърдите, вътре нямало нищо. Всъщност не точно нищо. Нямало го сърцето, но когато погледнали по-внимателно, на мястото му лежало едно малко, малко камъче...
Стоя на брега на реката и мятам камъчета събрани в шепата ми. Гледам симетричните кръгове, а мисълта ми е някъде другаде. Излизам от унеса и поглеждам последното камъче в ръката ми. Странно, но ми прилича на нещо. Прилича на малко човешко сърце.
....
Много съвременна приказка за пораснали деца.
ОтговорИзтриванеВсеки път когато се отричаме от доброто, започваме да приличаме все повече на това момче от нашите спомени...
ОтговорИзтриванеПоучително... дано повече хора прочетат историята и разберат поуката.
ОтговорИзтриванеНаистина ли добрият човек може да се промени ?
ОтговорИзтриванеНе мисля ..
По-страшно е да се обезличиш, за да те приемат другите. Това е нещото, което не понасям. Да се слееш с тълпата. Или приемеш, че всеки е такъв, какъвто е избрал, и запазваш индивидуализма си. Или ставаш като другите, защото те е страх от изолация.
ОтговорИзтриванеДа, човек може да се промени, понеже във всеки има и добро, и зло - въпросът е към кое ще наклони изборът ти.
@Павка, историята се повтаря и не е лошо да си я припомняме понякога.
ОтговорИзтриване@Блага ,може би когато се отричаме от себе си.Доброто си е в нас.
@izibell , ако някой си взимаше поуки, светът щеше да е друг.Вече не се случват такива неща, а приказките са екшъни.
@Aquawoman ,за жалост познавам такива хора.
@Хриси, изборът си е наш. Всеки може да го направи.
Май доста отдавна е расло това момче или поне в село без телевизор :).
ОтговорИзтриванеИначе, ощ скечовете на "великият" Чаплин ни учат как трябва да се смеем до припадък, когато някоя греда удари някоя глава и т.н. За съвременните "възпитателни" средства пък изобщо не ми се говори. Важното е да имаш озверяла физиономия и да спасиш света... през труповете на хиляди.
slavuncho, как човек възприема света наоколо не зависи от времето в което живее. Обществото може да повлияе, но изборът е наш. Колкото за удара по главата, знам от опит,че боли:))).
ОтговорИзтриванеВсе пак това е само приказка, нали? Не може да се е случило.
Приказка и то прекрасна. Хубаво е човек да я препрочита и да се връща назад в годините, когато ни е била чужда цялата тази мръсотия която всеки от нас твори, макар и със сълзи на очи. Светът изживява преломен момент и се надявам човечеството да се промени към по-добро, защото много сме затънали....
ОтговорИзтриванеМоите адмирации за темата и за прекрасния текст.
vassilev12, знам, че и днес има хора, които са запазили човешкото в себе си.
ОтговорИзтриванеМисля, че за да бъдеш и да останеш добър, се иска смелост и мъдрост. Смелост, за да осъществиш избора си да бъдеш добър и мъдрост, за да осъзнаеш този избор.
ОтговорИзтриване