-Чичо!
...
-Чичо, вишните са узрели вече. Ела да видиш.
-Не са малка Принцесо, още поне седмица трябва да чакаш.
-Чичо, не е вярно! Виж тези на върха. На най-високото клонче. Искам ги!
-Права си малка Принцесо, но все пак ще трябва да почакаш. Тези са твърде високо, за да ги достигна. Не става и със стълба. Искаш, не искаш ще трябва да почакаш още седмица.
-Чичо, а защо не се покатериш? Казвал си ми, че можеш, пък и не е толкова високо.
-Височко е Малка принцесо! Някога наистина се катерех до върха на дървото. Не ме плашеха тънките клончета и първите узрели вишни бяха за мен. Не се качвах само за вишните. Гледката отгоре е прекрасна. Можеш да видиш надалеч, ама много надалеч. Нищо не може да се скрие от теб, нищо че понякога вятърът насълзява очите. Всъщност не беше това дърво, а друго. Моето дърво, на което се качвах често и мечтаех, че мога да полетя, ако поискам.
Хубави времена бяха, но беше отдавна...
Днес вече съм възрастен и не се качвам по високите дървета.
-Чичо, да не би да те е страх от високото? И мен ме е страх, ама мъничко. Човек може да падне и ще го боли.
-Страх ме е Малка принцесо. Страх ме е от високото. Не защото мога да падна. Човек може да падне и от ниското и пак ще го боли. Помниш ли миналата година, когато си ожули колената?
Всъщност ме е страх не от високото, а от мен самият. Вече знам, че хората не могат да полетят освен в мислите си. Знам, че картината, която виждаш, когато си на високото не е истинска. Красива е, но измамна. Виждаш надалече, но не виждаш нещата, които са в краката ти. Там понякога има по-красиви неща, но ако не внимаваш може да ги смачкаш. Виждаш много надалече, но пък и теб те виждат от далече...
-Чичо, да ама и когато гледаш отдолу нагоре, пак не виждаш къде стъпваш!
-Малка Принцесо, опитвам се да се отърва от катеренето, а от теб се очаква да си помислиш нещо от сорта: „Не искам да порасна никога”. Затова се замисли, нали?
-Чичо...
-Чичо, мисля си... Няма ли някакъв начин да стигнем до узрелите вишни?
....
*Изображението е от acobox - license Public Domain
....
И мен ме накара да се замисля,че се страхувам от самата себе си ,какво ще предприема в решителни моменти?Нещо понякога не ми стиска,макар ,че се навивам много в мислите си,трябва да сме по решителни и в същото време да забелязваме красивите неща,които понякога са незабележими....
ОтговорИзтриванеНе знам защо, но първото, за което се сетих беше "Една патка мислила, мислила и умряла..."
ОтговорИзтриванеДецата не мислят, за тях светът е непозната приказка, низ от интересни предизвикателства, в които се хвърлят смело, без страх от последствията. Животът е кратък, със всеки ден доближаваме края и трябва да летим все по-високо и по-смело, а ние се страхуваме, че пак ще се ударим, коленете ни болят от старите рани и ни напомнят за минали падания..
А трябва по-честичко се вслушваме в онова затихващо детско гласче, което ни казва "Не е толкова високо, ще стигнеш до вишните, а ако паднеш, поне ще знаеш, че си опитал!"
@Силвия Тенчева, нормално е, човек да го е страх понякога.Важното е да е наясно с нещата, които иска. Ако желае нещо достатъчно силно ще го постигне.
ОтговорИзтриване@Aquawoman, приемам критиката:))).
Само, че понякога е достатъчно да почакаш съвсем мъничко и ще можеш да береш, колкото искаш вишни без да се катериш.
прекрасна приказка :-)
ОтговорИзтриванеза детето възрастният е силен, голям и може всичко. може би, за да се почувстваме така, трябва да успеем да се видим през очите на детето, което сме били :-)
Aria, трудно е да се видим и малко страшно. Сигурно изглеждаме смешни, малки и жалки:).
ОтговорИзтриванеkrizt, не беше критика в никакъв случай! :) Аз самата съм такъв модел - изключително предпазлива, затова в написаното припознах себе си. Да внимаваш прекалено във всичко, носи повече загуби от ползи. Предпочитаме да останем гладни, но да не си ожулим коленете. Като остареем ще плачем за много несбъднати мечти :(..
ОтговорИзтриванеAquawoman, разбрах, че не е, но нали съм гузен:)
ОтговорИзтриванеНаистина е нужно понякога да погледнем надолу. Докато сме вперили поглед на далеч и нагоре пропускаме толкова неща, понякога дори големи части от собствения си живот. Приказки като тази ни свалят на земята и ни помагат да се огледаме - тук и сега.
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти.
@vassilev12, няма защо. Просто споделям нещата, които ме вълнуват, а те са общи за всички хора.
ОтговорИзтриванеКогато разберем "истините" за света около нас, ставаме "възрастни" и се се затваряме в черупките си.
ОтговорИзтриванеВсе пак, много от големите открития са направени от хора, които не са знаели, че нещо е невъзможно, а са искали да го постигнат. И са го постигали...
Да, това много напомня на "Малкия принц", а там има много истини, написани от човек, който дори не е успял да стане "възрастен". Може би за това ше се оказват "истини"
ОтговорИзтриванеА детето не се интересува от страховете на възрастните... Иска си вишните и то сега :-)
ОтговорИзтриванеИскам първо да се извиня че те посещавам толкова късно .Нали прикзските отлежават ,ама ти имаш много и вече като стана ще проверявам.Във всеки голям човек се крие "едно малко дете".Ако загуби това "дете"започва да се заплита във лошотията! Децата са със чисти сърца затова си искат вишните и не мислят извън техния свят!
ОтговорИзтриване