-Чичо, защо са ти толкова зачервени очите?
-Очите малка Принцесо, са сложно творение. Състои се от много и крехки части. Прилича малко на фотоапарат, малко на далекоглед. В него има мускули, оптика и нерви. Окото е съвършено творение на природата....
-Чичо! Ти мен за дете ли ме вземаш? Това сме го учили вече в училище. Попитах, защо са ти толкова зачервени очите.
-Очите малка Принцесо, не са само механичен сбор от части. Те са свързани с мозъка и всъщност виждаме това, което нашия мозък рисува върху получените отвън картини. Нали си виждала, картинки, които когато ги гледаш от различен ъгъл виждаш различни неща. Или пък такива картинки, които когато погледнеш втори път, виждаш нещо друго. Така е защото всеки човек е различен. Различен е начинът, по който гледа света около себе си. Различно е и настроението ни. Мозъкът ни рисува върху картинките, които виждаме и дали една картина ще е пейзаж, абстракция или геометрична фигура, понякога зависи само от нас.
А пък цветовете...
Цветовете са най-хубавото, до което можем да докоснем с очи. Знаеш ли, че всъщност най-незабележимият - белият цвят съдържа в себе си всички други цветове...
-Чичо!!!
-Очите малка Принцесо, са ни дадени да за да виждаме света, около нас и другите хора. Трябва само да ги отворим и насочим нанякъде и през тях, като през прозорец влизат на гости. Странно е, но има разлика между това да гледаш нещо и да го виждаш. Понякога се случва хора лишени от зрение, да виждат повече неща от зрящите. Да можеш да виждаш е нещо важно, малко Принцесо. Само така ще пуснеш красотата на света с себе си.
За жалост не всичко, което виждаш е красиво. Има и грозни неща, но животът е такъв. Доброто и лошото се редуват и не можеш да избираш.
Понякога рядко, ама много рядко се случва очите да се уморят и от прекалено много красота, така че дръж очите си широко отворени.
Някой ден ще се случи и на теб...
-Чичо...
-Очите малка Принцесо.....
-Чичо, а ако някой носи черни очила винаги? Ако не ги сваля дори, когато спи? Ако не поглежда отгоре им, както баба? Дали никога, ама никога очите му няма да се зачервят?
....
Приказките ти за пораснали деца ми харесват :) и ме замислят ... С черни очила, които никога не сваляме ще заприличаме на онези същества - агентите от "Матрицата" :) - това ми беше първата асоциация :) Хубав ден от мен!
ОтговорИзтриванеХареса ми и ми напомни защо мразя черните очила - отнемат ми цветовете и се чувствам като зад стена. Също така ми харесва, защото, както и другите ти текстове, утвърждава нещо, което хората все повече губят, смятайки го за слабост - сетивността и чувствителността си.
ОтговорИзтриванеЧерните очила скриват от другите, но не скриват от себе си :)
ОтговорИзтриванеИ на мен ми хареса.
@Еoc, приказките не променят света, но всеки намира в тях нещо за себе си.
ОтговорИзтриване@ЗЛАТИНА, аз също мразя очилата.не мисля, обаче,че хората са загубили нещо. Просто го крият зад очилата.
@Хриси , права си. От себе си човек няма как да се скрие.
Може и да не се зачервят очите, "ако винаги, ама винаги носим черни очила", но може би тогава очите ни ще закърнеят, докато съвсем не ослепеем. Трябва да имаме очи за всичко - и за доброто, и за лошото. Ако ги загубим, значи сме изгубили душата си.
ОтговорИзтриванетвърдо предпочитам да гледам на света миролюбиво - с невъоръжено око :-)))очите заслужават този подарък.
ОтговорИзтриванеинтересна тема, Владо.
@z.pavlova ,така е.За какво са ни очите, ако не виждаме с тях. Те могат да закърнеят и без очила.
ОтговорИзтриване@Aria , разбира се,че заслужават подаръка:).
Ако си предсавим за секунда,
ОтговорИзтриванече очите не долавят цвят,
Природата и всяко цветно чудо
не ще ги има в истинския свят!
В материя от атоми в движение
ще се превърне тази красота.
Ще "виждаме" потоци нажежени!
Сред тях къде ще търсим Любовта?
(част от стих, които ще пусна в скоро време).
Извинявай за дългото отсъствие - проблеми с интернет.
Здравей, Тони!Ще чакам стиха ти с нетърпение!
ОтговорИзтриване