Eволюцията

В неделя прочетох един постинг в блога на Тодор Павлов - На ръба… с овчите надежди. Харесвам позициите и начина по-който ги излага на автора, но този път мисля, че бърка.
Поводът за постинга е встрани от това, за което ще пиша тук. По-скоро това е моят отговор на един въпрос поставен от автора.
Способността на човешките същества да се надяват, положително еволюционна черта ли е или не?
Ще започна с част от един мой стар постинг- Вяра, надежда, любов:

„Надеждата....

Все още не съм я загубил, но съм на път. За да имаш надежда трябва поне понякога мечтите ти да се сбъдват. Иначе думата е фантазьорство. Когато човек загуби Надеждата, губи и част от себе си. Престава да се бори. За съжаление много хора вече са загубили своята надежда. Не мога да кажа утешителни думи. Не мисля, че нещата са такива само в България. Навсякъде има такива хора. Те търсят загубената си Надежда и са готови да тръгнат след всеки луд, който се мисли за поредния месия, стига той да им посочи точка в далечината и да каже ,че това е земния рай.”

Според Дарвин, човешката еволюция е възходящ ред от подбор на качествата, които благоприятстват за оцеляването и развитието на вида. Логично е, но ми се струва, че в теорията има пукнатини.
Има качества в човешката природа, които на пръв поглед нямат нищо общо с приспособяване към външните условия. Може би най-важното е човешкото въображение и свързаната с него човешка възможност да се надяваме и да мечтаем.
Живеем в свят където изглежда, че хаосът е завладял всичко. Вселената наоколо е още по-хаотично място, но това е само илюзия. От всичко, което сме научили досега разбираме, че всичко е подчинено на природните закони и посоката е една. Рано или късно всичко, до най-малката материална частица ще е събрано и подредено в една, единствена точка.
Ако попиташ някой как си представа далечното бъдеще, обикновено ще опише едно подредено и спокойно място, където всеки човек си знае пътя и го следва. Хубаво място и сигурно някой ден и това ще стане.
Само, че това място не е за мен. Радвам се, че няма да доживея дотогава. Един такъв свят, би бил прекалено студен за мен. Един такъв свят, би загинал въпреки цялата му подреденост. Защото без фантазията, надеждата и мечтите, човечеството би тръгнало назад. Без тези случайни „ отклонения”, които хората са получили в хода на еволюцията, човечеството би приличало просто на един мравуняк с едри мравки. Гледката на един мравуняк е интересна, но само за кратко. Защото нещата са едно безкрайно повторение.
Хората са изградили много по-впечатляващи неща, всяко уникално за себе си. Благодарение на „отклоненията”. Благодарение на фантазията, надеждата и мечтите си.
Знам, че тези качества, често се използват за манипулации, но това не ги прави по-малко ценни за човечеството. Надявам се естественият подбор да не доведе до тяхното изчезване.
Ще завърша с един линк към част от един детски филм, който преди години специално потърсих за племеницата ми. Надявам се да е научила нещо от него.
Ще си кажете, че това е просто една детска приказка. Приказка е разбира се. Това е просто една фантазия, но поне според мен дава до болка реалистична картина на света ни, ако в него не съществуваха фантазията, надеждата и мечтите. Тези дребни „мутации” в човешката еволюция.

Клипът е дълъг около 25 минути, но ако някой има време нека си го припомни. За по-заетите слагам клипче:).

А въпросът в началото?
Нека остане отворен. Бъдещето ще покаже.


Приказка Без Край 1 Бг Аудио 4/4





....

12 коментара:

  1. Все още не знаем какво става в главите на животинките. До сега съм отглеждал всякакви "домашни любимци" и не съм съгласен с лека ръка да обедняваме техният свят. Идеите на Дарвин могат да бъдат критикувани от различни позиции, а това, че много хора ги приемат не значи нищо. Да не забравяме колко време Земята е "била" център на Вселената :). Във всички случаи еволюционната теория не е за мечтатели :)
    Мисля си, че надеждите мечтите, фантазиите са проявления на душата и, ако бяхме "само" разумни същества, тях нямаше да ги има.
    Мога да си представя функциите по управлението на икономиката да бъдат поети от мощен компютър, но кой би могъл да "управлява" духовността!?
    И, все пак, ако се върнем към политиката, и ако приемем, че това е начин за управление на обществото, свойството й да поражда надежди е свързано именно с нейната ирационалност.

    ОтговорИзтриване
  2. И аз четох "овчата" публикация, което само затвърди мнението ми, че когато човек няма какво да каже, е по-добре да не казва нищо.

    ОтговорИзтриване
  3. @slavuncho,политиката е частен случай, но не е показателен.
    @БАЛТАЗАР , определено си прекалено рязък.

    ОтговорИзтриване
  4. Е, ако приемем, че когато се надяваме да впечатлим определена дама, прилагаме политики, то обхвата определено се увеличава :)))

    ОтговорИзтриване
  5. @БАЛТАЗАР и на мен се случва да избера неподходящо сравнение, а и нека се придържаме към темата.
    @slavuncho, определено дамите имат по-развито въображение от нас, но пък по-малко се поддават на "политика".

    ОтговорИзтриване
  6. Владимир Иванов, пропоръчвам ви да се поинтересувате повече за актуалността на Дарвиновата теория. Тя отдавна е оборена от научните среди в останалия свят.

    Най-вече социалистическите и постсоциалистически страни където диалектическият материализъм е оформял мисленето на хората десетки години, единствено в тези страни твърдо се изучава в училище тоерията на еволюцията.

    Важно е да знаем за своя прозиход, защото наистина това знание може да ни помогне да намерим своето място в Света, а оттам и Надеждата.

    Ако искате да ви дам източници за показване неистинността на Еволюцията или да видите нейните алтернативи бих споделил.

    Между другото Дарвин, въпреки че е бил любител антрополог(или поради това) е станал вдъхновител, както на Хитлер, така и на Маркс и Ленин. Естесвеният подбор е бил в услуга, както на опитите да се създаде раса от перфекни хора в Германия, така и да се прокара Диалектическия материализъм в Източния блог. И двете с времето стават отживелица, тъй като са противопоказни на човешкото естество, но за съжаление оставят Милиони жертви и разбити животи след себе си.


    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  7. Lubomir Avdjiiski , благодаря за предложението, но ще го отклоня. Чел съм и чета достатъчно. Не приемам и нищо на доверие. Не виждам никъде тук да пише, че горното е научна статия.Просто е начин да изкажа своята позиция.

    ОтговорИзтриване
  8. Според мен не Дарвин беше основната тема тук, но тъй като стана дума, ще споделя нещо, което наблюдавам вече доста време, без да разбирам. Не разбирам какво точно обижда хората в Дарвиновата теория. Познавам и други, но не са успели досега да ме убедят повече от него. И не само мен, а и научните среди очевидно. Може би е грешка, че не се представят и алтернативни теории за произхода в училище, затова подобни нагласи възникват като опозиция на общоприетото. Пък аргументът, че Хитлер и Ленин харесвали това или онова е съкрушителен. Хитлер е обичал кучета, аз също. Това налага ли някакъв извод?

    ОтговорИзтриване
  9. ЗЛАТИНА, пълното отричане на нещо, както и сляпата вяра са неща,които определено бих определил като вредни "еволюционни" отклонения:).

    ОтговорИзтриване
  10. Да живеят "отклоненията"! Чудесен постинг! И аз не бих желала да живея в свят без фантазия, надежди и мечти. Би било ужасно... Поздрави, Владимир!

    ОтговорИзтриване
  11. http://rutube.ru/tracks/1045956.html?v=a7be523a228f62c54861dc5a7bac022e

    ОтговорИзтриване