Равносметка

Някога, много отдавна, когато бях дете вярвах, че светът свършва до върховете на планината, която ми изглеждаше безкрайно далеч.
Днес знам, че светът не свършва никъде. Знам, че продължава и след планината. Знам, че в този свят има всичко. Знам още, че хората са еднакви навсякъде.
Някога, когато бях дете вярвах, че щастието е като въздуха, че е навсякъде и изпълва всичко, до което можеш да се докоснеш.
Днес знам, че щастието е уплашено птиче, скрито от чуждите погледи. За да го видиш трябва да го търсиш всеки ден. Намериш ли го нещата не свършват, защото птичето се плаши от най-малкото нещо и често отлита.
Някога, когато бях дете вярвах, че любовта е награда.
Днес знам, че тя е изпитание.
Някога, когато бях дете вярвах, че една усмивка и протегната ръка правят хората приятели.
Днес знам, че приятел значи много повече.
Някога, когато бях дете вярвах, че възрастните знаят отговорите на всички въпроси.
Днес знам, че възрастните дори не знаят всички въпроси.
Някога, когато бях дете вярвах, че възрастните са свободни, като птиците в небето.
Днес знам, че възрастните са оплетени в невидими въжета и свободата не съществува.
Някога , когато бях дете вярвах, че е по-лесно да казваш винаги истината.
Днес знам, че това е най-трудното нещо на света.
Някога, когато бях дете вярвах, че едно и едно винаги прави две.
Днес знам, че резултатът зависи от това кой и какво брои.
Някога, когато бях дете вярвах, че всяка болка се лекува и се забравя.
Днес знам, че болката е единственото вечно нещо в този свят.

Някога, когато бях дете вярвах...
Днес знам...

Някога, когато бях дете вярвах, че човек може сам да си направи равносметка. От едната страна хубавото, а от другата грозното.
От едната страна доброто, а от другата лошото.
Днес...
Днес вече не си правя равносметка за нищо. Чакам някой ден, да ми представят сметката. Надявам се да мога да я платя. Готов съм за това, защото животът си струва.

.....

16 коментара:

  1. Ехеееей, такъв пост рано сутрин ми прилича на неспане от равносметки :-) Равносметките през нощта са болезнени, ярки и силни, но болезнени.

    Аз пък харесвам равносметките - съпоставянето на плановете с де факто ситуацията. Понякога действат потискащо, но истината боли и се иска смелост да я погледнеш. Че карайки по мекото и равното също не е за предпочитане - ставаш мекотело и само чакаш.

    ОтговорИзтриване
  2. Да се бориш , да вярваш, това е живота!Борба на човека със свойта съдба !И нямаш ли сили, тъй бавно умираш , че не сещаш се даже кога! Този свят за това е създаден .Да стрдаш и мъчиш се вечно!Всеки ден е борба не стой ,ще умреш ,изживявай живота горещо! Вярвай в живота както в свойто сърце всеки удар е твоята сила ! Вярвай в себе си в свойте ръце и тогава твоята мила съдба щастие би ти дарила!

    ОтговорИзтриване
  3. Защо ли си мисля, че ако не продължаваше да вярваш, този блог нямаше да го има :)

    ОтговорИзтриване
  4. "Днес знам, че възрастните са оплетени в невидими въжета и свободата не съществува."

    Да. Съществува илюзия за свобода. Някои хора така са се вкопчили в нея, че отказват да погледнат, защото това ще е равносилно на срутване на всички илюзии... а от срутените боли повече, отколкото от истината :)
    Равносметки се правят всеки ден - те са балансът между онова, което животът ти поднася, и онова, което ти искаш.

    ОтговорИзтриване
  5. малко тъжна ми звучи твоята равносметка. ако сложим в едната графа "Който трупа знание, трупа печал", а в другата "Знанието е сила", то може би донякъде ще получим "инструмент" за повече точки в графата на хубавото :-)

    ОтговорИзтриване
  6. Блажени са децата - те не носят бремето на житейски опит.. :-)

    ОтговорИзтриване
  7. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  8. Прав си,животът си струва!Но сметка никой няма да ти представи,защото всеки си сервира сам...каквото си надробиш ,такова ...а от равносметки има смисъл,защото нищо не е случайно и от всяко нещо човек може да се поучи.Дори привидно негативни неща,могат да имат положителен резулзтат и влияние в друг момент.

    ОтговорИзтриване
  9. Блажени са децата, както казва Dimitrana S., но противно на мнозина, които казват, че искат да се върнат в детските си години, аз не искам. Сега ми е много по-интересно.

    ОтговорИзтриване
  10. Равносметката е хубаво нещо. Тя е пречистване и с нея идва и надеждата, че всичко си е по местата. Сещам се за прекрасния стих на Джани Родари, който се казва така и ти го изпращам като послание:)

    Надежда

    Ако можех да имам едно
    магазинче със две полички ,
    бих продавал ... познайте какво ?
    - Надежда ! Надежда за всички .

    "Купете ! С отстъпка за вас !
    Всеки трябва надежда да има ! "
    И на всеки бих давал аз ,
    колкото трябва за трима.

    А на тоз , който няма пари
    и само отвънка поглежда ,
    бих му дал, без да плаща дори,
    всичката своя надежда

    ОтговорИзтриване
  11. "Истина ви казвам: Който не приеме, като детенце, Божието царство, той никак няма да влезе в него..."

    ОтговорИзтриване
  12. Аз все още вярвам, "че една усмивка и протегната ръка, правят хората приятели." :)

    ОтговорИзтриване
  13. @Таня Джекова , пиша вечер, а сутрин прочитам и качвам, ако ми хареса пак. Ако не в кошчето. Всъщност, колкото и да не харесвам лавносметките, това е една от тях.
    @byrkanica66 ,не съм борбен човек.може би е по-добре,че не всички можем да се борим.Иначе светът ще заприлича на бойно поле.
    @Блага, всъщност този блог е място,където се опитвам да се разтоваря от въпросите. само,че те стават повече.
    @Хриси, не искам да правя равносметки всеки ден. Уморително е и ме кара да се чувствам стар и уморен.
    @Aria , знанието е сила, ако знаеш как да го използваш. При мен не се получава.
    @Dimitrana S. , блаженни са.
    @PetyaL.,дано си права.
    @Павка, аз също. Знам,че няма да е същото.
    @Петя - Paty , ами ако установиш,че не всичко е на място? Всъщност и тогава остава надеждата.
    @Златина , така се започва, но след това пътят е дълъг.

    ОтговорИзтриване
  14. Владо,напоследък ми прави впечатление,че в много блогове се пише ,за щастието и любовта,явно ни липсват и имаме нужда от тях,както е известно на повечето от нас,щастието е единсвеното нещо което човек раздва без да притежава,а за любовта толкова много е казано,а за равносметката,тя е в нашите мисли всеки ден,а детето в нас си остава за цял живот!

    ОтговорИзтриване
  15. http://www.youtube.com/watch?v=ndcj925VCnw&feature=related

    ОтговорИзтриване
  16. Вярвам ,че детето в теб живее,Владо.Поздрав!:))

    ОтговорИзтриване