Училище за вълшебници

училище за вълшебнициВъздухът в кабинета по Черна Магия, беше изпълнен с напрежение. За него беше виновна и самата обстановка. От едно нарисувано в стената огнище, се разнасяше неприятна миризма. Черепи на странни същества, препарирани гарвани и сови, накичени по белите варосани стени, сякаш приковаваха със стъклените си очи, малчуганите. Те седяха по чиновете си мълчаливо, с наведени глави, без да смеят да погледнат тримата възрастни изправени пред черната дъска.
-Така....- започна Директорът. –Знаете за какво сме се събрали. Нашето училище е с хилядолетни традиции, но по-лош випуск, не сме имали. Пълна липса на внимание и интерес, бягства от часовете, използване на непроверени вълшебства. Трябва ли да изброявам повече?
- Мисля, че не трябваше да се събираме тук.- промърмори дребното старче. –От край време не обичам този кабинет. Защо по-дяволите, бъдещите вълшебници трябва да изучават черна магия?
Беше живата история на училището. Никой не помнеше, от кога е тук, или пък да е свършил някаква работа, но го канеха навсякъде и дори Директорът, когато го срещнеше по коридорите сваляше почтително шапка.
-Защото е нужна!- обади се класният Ръководител.- За да правиш добри вълшебства, трябва да познаваш и противника. Дори да си по-добър от него, защото той не би пощадил никого. Повече пот в учението, по-малко неприятности в професията. Само, че трябва желание, а днешните млади го нямат. Гледат да минат леко и без усилия, а после се чудим защо хората вече не вярват във вълшебниците.
-Такива са!- намести очилата си Директорът.- Миналата седмица, някой от тези калпазани си е позволил да използва технически средства. Да използваш машина за вълшебства, такова нещо не се е случвало дори във тъмните векове.
-Ами, че защо не?- засмя се Старчето. –Спомням си какви магарии правехме на времето. Веднъж вързахме шапката на директора с конец и я окачихме на тавана. Горкият цял ден се мъчи да отгатне, каква магия сме направили. Ами помните ли, когато в двора влезе първият мотоциклет? Мисля, че вие го докарахте, господин Директоре. Изглеждахте превъзходно с черните кожените дрехи. Феите от съседното училище, до една се влюбиха във вас.
-Не е време сега за неуместни спомени!- намръщи се Директорът.- Тези калпазани са дошли тук, за да ги научим как да станат добри вълшебници. Да помагат на хората, да развалят магии, да лекуват и душата и тялото. Трябва да могат всичко и да са усърдни. Хората разчитат на тях, дори и в сънищата си. Само си представете какви сънища, ще сънуват, ако се оставят в ръцете на полуграмотни шарлатани.
-Така е! – съгласи се класният Ръководител.-Така е и трябва всеки ден да го помним. Ще повтаряме, повтаряме и повтаряме. Ако трябва ще прибегнем до най-строги наказания, но от тези хлапаци трябва да излязат добри вълшебници. Хората се нуждаят от добри вълшебства!
-Сигурни ли сте?- обади се тих глас от чиновете.- Сигурни ли сте, че хората се нуждаят от добри вълшебства? Мисля, че днес хората се нуждаят само от едно нещо, но то не е вълшебство.
-Кой беше? Кой е този многознайко?- настръхна Директорът. – Кой си позволи да говори, без да му е дадена думата? Веднага да си признае, иначе ще накажа целия клас!
От последният чин се изправи дребно хлапе, без да трепне под пронизващите погледи.
-Охо, освен умник си и смелчага! Да си признаеш, е достойно поведение. - омекна Директорът.- А сега, многознайко, би ли споделил с нас, кое е това нещо, от което хората днес се нуждаят толкова, че вълшебствата ни са излишни.
-Хи, хи, хи!- засмя се старчето.- Може ли аз да отговоря? Моля ви! Хората днес наистина не се нуждаят от магии. Единственото, което ги интересува са парите. Колкото и да сме умни и силни, в книгите няма рецепта за това вълшебство. Има само магии, но за тях трябва да продадеш душата си.
- Глупости!- изрева Директорът.- Нашето училище е просъществувало от хиляди години и ще го бъде, докато има хора. Няма да допусна никакво колебание. Ние сме добрите и винаги ще има нужда от нашите вълшебства. Сега да привършваме и всеки да се заеме сериозно със задачите си! Има ли въпроси?
-Само един, господин Директоре.- обади се дребосъкът от последния чин.- Дори не е въпрос, а искане. Със съучениците си поговорихме и решихме, че тук трябва да има промени в програмата и условията. Първо- искаме кабинет за компютърна подготовка. В училището за магьосници има от три години вече. Второ- трябват часове по счетоводство, право и управление на малък бизнес. Трето – крайно време е да се вземат мерки, дипломите ни да се признават и от МОМН. Имате една седмица, иначе решихме да стачкуваме.
Въздухът в кабинета по Черна Магия, беше изпълнен с напрежение. От едно нарисувано в стената огнище, се разнасяше неприятна миризма.

5 коментара:

  1. Що трябва да стачкуват? Ей го къде е училището за магьосници. На когото не му харесват програмата и условията тук, да се премести там!

    ОтговорИзтриване
  2. А аз се сетих за приключенията на един продавач на компютри в Приказната земя от разказа "Златните ябълки на слънцето", включен в един сборник с комично фентъзи - "Алергия към магия", в който опитът му да внедрява новите технологии на подобни места му коства куп уродства първоначално. :D

    ОтговорИзтриване
  3. @ivo_isa, и това е изход, но пък ще трябва да повтарят класа:)
    @Gloxy-Floxy, сигурно и тук е така, но кой знае какво става, зад вратите на училището:)

    ОтговорИзтриване
  4. Аз зная какво става, но ... си близо донякъде:)Понякога наистина не е приятна гледка, но хубавите деца ми дават надежда, винаги, когато ги погледна....

    ОтговорИзтриване
  5. На който не му харесва, може и при нас - феите ;-)

    ОтговорИзтриване