Самсон и Далила

Някога преди много години в едно царство живеел един гигант. Истинското му име никой не помни, но хората го наричали Самсон, защото приличал на библейския герой. Ръстът му бил огромен, а силата и смелостта, му нямали граници. За него не било проблем да победи човек или звяр с голи ръце. Местел без дори да се изпоти огромни каменни блокове, да изкорени вековно дърво или да преплува морето.
Всички го уважавали и то не сама заради силата му. Не мълчал пред неправдите и дори царе с огромни армии, навеждали глава и потръпвали от страх, когато им посочвал грешките им. Никой не смеел да му противоречи и да изпита гневът му.
Иначе бил обикновен човек и не странял от хората Обичал да се смее и шегува в приятелска компания, обичал и да си пийва в петък вечер.
Един съботен ден, докато Самсон почивал, по улицата пред дома му, минало дребно девойче. Навело глава, мъкнело с усилие тежка делва. Самсон не се стърпял и решил да помогне. Взел делвата и я отнесъл до дома на девойката. Тя му благодарила и го погледнала с усмивка, а той не могъл да откъсне поглед от очите и.
От този ден Самсон забравил за всичко друго. Където погледнел, виждал очите на любимата си. Каквото и да правел, все за нея мислел.
Тя се казвала Далила и също харесвала добродушния гигант. Не минал месец и двата вдигнали сватба. Три дни яли пили и се веселили, а след това заживели щастливо.
Постегнал Самсон къщата, а Далила я подредила. След това се заела с любимия си.
-Самсоне, скъпи! Трябва ли вечно да си с тази ризница. Нита е красива, нито модерна. Една бяла роба, ще ти отива повече. Ами брадата? Вярно, че е хубава, но ме гъделичка и е демоде. Съвременните мъже се бръснат по два пъти на ден. Погледни си и прическата. Тези дълги коси, въобще не са практични. Още днес да минеш през бръснаря и да те подстриже, като хората. На връщане мини през пазара и купи зеленчуци. Зеленчуци, Самсоне! Не месо! Месото е вредно! Днес цивилизованите хора са вегетарианци. След като напазаруваш, се връщаш веднага в къщи. Зная! Зная, че е петък, но нима предпочиташ компанията на недодяланите ти приятели пред моята? А сега си облечи нещо човешко и тичай при бръснаря. Ще те чакам, любов моя!

Според легендата, след като останал без коса, Самсон загубил и силата си. Враговете му го пленили и оковали. Само, че не е вярно.
Самсон доживял до старини и дори бил щастлив. Само понякога, забравял уж случайно да се обръсне, или пък скришом отскачал да пийне по чашка със старите си приятели.
Тогава търпеливо, понася критиките на Далила, но не слуша думите и. Погледът му не се откъсва от очите и. Очите и, пред които силата му винаги се стопява.