Мъртвата планета

Има някъде там далеч, в небесните пространства, има една малка планета. Гола и пуста е, а повърхността и е покрита с прах и проядена от ударите на хиляди метеорити. Само лъчите на нейното Слънце, играят по повърхността и. Където огряват топят и камъните, а скрият ли се космическият студ сковава всичко.
Не винаги тази планета е била гола и пуста. Някога цялата и повърхност е била покрита с водите на Океан. Вятърът и слънцето били единствената му компания, но в Океана се родил живот.
От дълбините му изплували странни и всемогъщи същества, които нарекли себе си Богове. Всеки от тях владеел някаква стихия.
Един можел да командва вятъра, втори можел да разтърси земните недра, трети бил повелител на дъжда и гръмотевиците. Всеки имал своя задача и сила и не се месели един на друг.
С времето Боговете, ставали все повече. Те променили планетата. Океанът се отдръпнал и се показали първо острови, от които се образували огромни континенти. Вече не било толкова еднообразно, но на боговете било скучно.
Тогава открили, че заедно могат повече и след хиляди опити създали първия живот. Било малко и беззащитно създание, но скоро Боговете придобили майсторство. Започнали да създават все по-сложни живи форми. Все по-огромни и защитени срещу природните стихии. Скоро Планетата се пренаселила. Денем и нощем животът не стихвал и ставал все по-силен и независим. Организирал се сам и тръгвал по непознати пътища.
Богове, гледали с гордост своите рожби, но нещо липсвало. Отнело им милиард години, за да открият какво, но времето било без значение за тях. Било толкова очевидно, че дълго им убягвало. Нито едно от новите същества не притежавало разум, подобен на техния.
Богове решили да поправят пропуска си, но не могли да се разберат, какво точно да е новото същество. Всеки от тях имал свои идеи и се чувствал достатъчно силен, за да ги осъществи сам.
След дълги спорове, решили всеки да опита сам. Да създадат различни форми с разум и да им дадат свобода. Времето щяло да покаже, коя от формите е най- удачна и съвършена.
Скоро Боговете, били готови с проекта си. Запретнали ръкави и за една нощ и един ден, новите създания били сътворени.
Когато ги огледали, дори и Боговете, се учудили на резултата и многообразието. Имало създания от дърво, от земя и от вода. Имало такива, които били безплътни, като вятъра и създания от камък, от огън и от желязо. Нямало две еднакви и единственото, което ги свързвало било разумът. Всяко от съществата, използвало този дар различно, но единствено за своя полза.
Някои загинали веднага, но други оцелели. Справили се с природните стихии, но след това за изненада на създателите си, започнали борба помежду си. Богове се стреснали, но си били обещали, да не се месят. За да спазят обещанието си, напуснали планетата и решили да се върнат след милиард години. Оставени сами съществата с разум, се нахвърлили с нови сили, върху съперниците си. Дълги години продължила борбата. На няколко пъти, ту едно, ту друго създание успявало да надделее, но това били временни успехи. Скоро везните се накланяли в друга посока.
Залисани в борбата, създанията с разум така и не забелязвали, че с битките си нараняват, не само противниците си, а и Планетата. Когато разбрали било вече твърде късно. На Планетата вече нямало нищо друго, освен прах. Океанът бил изчезнал безследно оставяйки след себе си само бели кристални ивици сол.
Скоро едно по едно, загинали и съществата с разум. Последно оцеляло, това направено от камък, но ветровете кръстосващи пустинната повърхност, превърнали и него в прах.
От тогава Планетата се носи по орбитата си, гола и пуста , а повърхността и покрита с прах, е проядена от ударите на хиляди метеорити. Животът е изчезнал, а има още много време, докато Боговете се завърнат. Може би, никога няма да дойдат отново. Може би, някой ден ще пристигнат, ще огледат голата планета и ще започнат отново. Този път няма да имат изобилие от материал, но ако потърсят усърдно, ще забележат, че все пък планетата не е съвсем пуста. Един от Боговете,не успял да направи същество с разум. Опитал, но за материал бил избрал Любовта и не се получило. Новото създание не искало да убива и бързо загинало. Никой не му обърнал внимание. Никой не забелязал,че прахта от него се пръснала по цялата планета. Във всеки камък, всяка песъчинка и всяка частица въздух. Още е там и чака. Ако някога Боговете, се върнат и започнат отново, във всяко нещо, което сътворят ще има частица Любов.
Тогава нещата ще са различни и мъртвата Планета, ще се възроди отново. Дотогава има много време, но за една планета милиард години не са много. Не са много, ако във всяка нейна прашинка, се таи Любовта.