Злодей

Животните в гората, били разтревожени. Неизвестен злодей, всяка нощ обикалял и превел куп бели. Всички животни имали, от какво да се оплачат. И друг път в тъмните нощи, се случвали странни неща, но животните били свикнали. Този път, обаче неизвестният злодей бил прекалил. Нямало място и дом, който не бил засегнат.
Събрали се животните и решили да се оплачат на Лъва. Събрали се пред пещерата му, помолили да ги приеме и поискали да вземе мерки, за да залови злосторника. Издигнали дори гласове, срещу начина по-който ръководи Гората. Приел ги Лъвът, изслушал ги и се намръщил:
-Огорчен съм!- изръмжал той.- Очаквах повече благодарност да това, което правя за тази гора. Не спя по цели нощи, за да осигуря вашето спокойствие и добруване. Толкова неща съм направил за вас, а вие ме занимавате с дреболии. Злодей обикалял по нощите в гората. Ами, че то винаги е имало злодеи. Имало е, но вече са по-малко и има ред. Ето например Вълкът се поправи и вече не яде другите обитатели наред. Подбира само болни и стари и така даже помага на останалите животни. Мечката също се поправи. Не разрушава вече кошерите, а внимателно вади меда от тях, за да не останат горките пчели и без покрив. Вижте и Порът. Трудно беше, но го принудих да не изяжда всички яйца в гнездата, а да оставя по едно. Така и птиците, могат вече да продължат рода си. Ами лисицата? С нея беше най-тежко, но вече не всяка нейна дума е лъжа. Редува една лъжа с една истина. Не е пълен успех, но това са си 50% решаване на проблемите. Сега ме занимавате с някакъв злодей, който някой не е виждал и прави кокошкарски бели. Сигурно е някой мой скрит недоброжелател, който иска да ме злепостави. Да изцапа доброто ми име. Да провали всичките ми усилия, да въведа ред в тази гора. Само, че аз няма да се занимавам с него. Няма да губя времето си с дребни дела. Сигурен съм, че е някой от вас и когато ми остане време ще го пипна и няма да има милост за него!
Животните уплашено не проронвали нито дума. Само Заекът се престрашил и се обадил:
-Ваше Лъвско Величество, може за вас злодеят да е дребен, но ние всяка нощ живеем в страх. Може да имате и по важни неща, но ако Вие бяхте пострадали, нямаше да говорите така.
Лъвът побледнял, а след това почервенял от гняв. Погледнал Заекът строго и изревал неочакван въпрос:
-Зайко, къде беше ти преди два месеца, точно в полунощ?
Заекът се стреснал и се замислил, но докато се мъчел да си спомни, Лъвът скочил върху него и го изял.
-Заекът е бил!- спокойно обяснил Лъва.- Знаех си аз, че ще се издаде сам. Виждате, че се грижа за всичко и пак на мен трябва да благодарите, че ви отървах от злодея. Никой не може да се погрижи за вас, по-добре от мен! Някой друг има ли въпроси?
Никое от животните не се обадило. Разотишли се мълчаливо и животът потекъл по старому.
Неизвестен злодей, отново всяка нощ обикалял гората и превел куп бели. Всички животни имали от какво да се оплачат, но не го правили. Страхът от злодея бил по-малък отколкото от грижовния цар на гората.