Сива икономика

Днес в работата, стана въпрос за сивата икономика. Всъщност поводът бяха повишаващите се цени и се замислих, доколко не правим разлика между сива икономика и престъпна икономика.
Формално погледнато и двете са извън закона. И двете крият данъци и си спестяват разходи, които трябва да пълнят бюджета.
Проблемът е, че не се прави разлика, между малката фирма с десетина човека персонал, която крие оборот защото, всяка стотинка е нужна за оцеляването и откровената кражба, извършена с куп счетоводители от някой промишлен или търговски гигант. Разликата не е само в размера на средствата. Малките фирми имат и друга функция- социална. Ако ги нямаше, безработицата щеше да е поне двойно по-голяма, защото за много хора, семейния бизнес е единственият възможен начин за препитание.
От години се говори, за средна класа и развитие на малкия и среден бизнес. Само, че всичко остава само с говоренето. Малките фирми не могат да са конкуренция на гигантите, но могат доста успешно да регулират пазара и цените. За целта не са нужни приказки, а реални облекчения. Иначе държавата сама ги тласка към сивата икономика. Другият им изход е фалитът.
Да вземем един пример, с малките квартални магазинчета. Едно по едно хлопват кепенците, притиснати от големите вериги. На първо време, това е хубаво за потребителя. Цените падат, редуват се чудни промоции, като мляко за 5-6 стотинки и потребителят е доволен.
Само, че след като се ликвидира, конкуренцията на малките магазинчета, веригите придобиват монополно положение и си избиват парите. Вече те единствени диктуват цените, и кое колко ще струва по цялата верига.
Преди нова година, когато избирах компютър, проверих цените в някои вериги. Почти нямаше разлика. След това минах и през малка фирма в града, където за същата конфигурация цената беше със сто лева по-малка. Само,че вече бях дал парите и ме хвана яд. За разлика от големите вериги, съм сигурен, че дори гаранционното обслужване, ще е по-добро. Вместо да се чака месеци, ако се случи нещо, ще отнеме ден или два за ремонт.
Сигурен съм, че и тази фирмичка с единия крак е в сивата икономика. Дава хляб на трима, или четирима човека, дава право и на избор, от който хората са доволни. Парите не се изнасят в чужди банки, а се завъртат отново и то без прекъсване, така че и държавата си взима своето.
Е, за тази сива икономика, мога само да кажа: Да ни е жива и здрава!
Все още са останали такива магазинчета и работилнички, но докога ли? Направих си груба сметка и установих, че в последните двадесет години, най-добре съм бил, точно когато тази малка „сива“ икономика, е била в разцвет.
А за другата икономика, която действа с бели ризи? Обществена тайна е, че най-големите измами с акцзите за алкохола, например са точно на големите производители. При горивата, е същото, а и навсякъде, където има монопол, независимо държавен или частен. Тези фирми, никой не ги пипа, защото си плащат, на когото трябва и най-вече на политическите партии.
Нещата няма да се оправят скоро. Мисля,че малката сива икономика ще я има винаги. Въпросът е да се извлича ползата и в какви граници е поносимостта към нея. За големите играчи, положението е още по-безнадежно. Щом премиерът сам подложи в гърди, в защита на един монополист, с аргумента,че е важен за бюджета, какво остава , за тези на по-ниските нива. Същото е и в топлофикациите, в енерго-разпределителните дружество, в телекомите и т.н..
Напоследък чета гръмки думи за търсене на картелни споразумения и наказания на виновни фирми. Проблемът е, че не им вярвам. Забелязал съм, че който и да е бил на власт, използва тези фрази, не заради потребителите. Просто се разчиства пътя на едни „приятелски“ фирми за сметка на други.
А Земята се върти....