Имало едно време една гора. Гората била стара и гъста, пълна с вековни дървета, които пазели в короните си спомени от преди хиляди години. Пазели спомените и когато вечер от планината се спускал вятърът, започвали разказите си и спирали чак с изгрева.
По-младите дървета слушали внимателно, опитвайки се да запомнят разказаното и да натрупат свои спомени, които да разказват, когато настанело тяхното време.
Само едно дърво не слушало разказите. Прекъсвало старите дървета и непрекъснато им пречело.
-Защо правиш така? - попитал дръвчето най-старият дъб.- Какво сме ти направили и какво искаш да постигнеш?
-Не искам нищо!- троснало се дръвчето.- Просто ме дразните. Правите са на важни, защото сте стари и разказвате истории, в които няма нищо вълнуващо. Цял живот не сте направили нищо, а дори и историите ви са скучни като вас.
-Дърветата не правят нищо!- отвърнал дъбът.- Такава е съдбата ни, а историите, които помним наистина са дело на другите. Някои са скучни, други интересни, но не ние избираме, какво се случва около нас. Казващ, че сме скучни, а нима ти си направило нещо повече?
-Не съм!- не се смутило дръвчето.- Не съм, но ще направя. Ще направя нещо, което никой не е правил на тази земя. Нещо, което не само не е правено, а и никога няма да се повтори. Когато го направя, всяка вечер всички ще разказвате само моята история. Ще я разказвате, ще се възхищавате и ще ми завиждате.
-И какво толкова ще направиш?- засмял се дъбът.
-Сега не зная, но скоро ще реша. Тогава ще ви съобщя, за да знаете и да следите с възхищение моята история.
Следващата вечер, когато вятърът се спуснал от планината, дръвчето прекъснало историите на старите и обявило плановете си:
-Реших какво ще направя! Ще порасна толкова много, че ще пробода с връх небето. Никое живо същество не е стигало над небето и никое след мен няма да успее.
От следващият ден дръвчето започнало да расте с всички сили. Растяло ден и нощ и скоро надминало останалите дървета. Те останали долу в ниското и не ги чувало дори, но и не се интересувало от тях. Растяло и растяло, все по-високо.
Колкото повече растяло, толкова по-надалеч виждало и толкова по-дребни изглеждало това, което се намирало в основата на стеблото му. От високото виждало далечни планини и морета, чието съществуване никой в гората не подозирал, но небето ставало все по-пусто.
В началото, когато започнало да расте, виждало наоколо много птици летящи в небето, но колкото повече израствало, толкова по-малко ставали и птиците.
Един ден дървото не видяло птици наоколо. Погледнало нагоре, но нямало никого. Погледнало встрани, но там също било пусто. Погледнало надолу и видяло един самотен орел обикалящ около стеблото му.
-Хей!- извикало дървото.- На теб говоря! На теб, орела! Знаеш ли вече, дали съм стигнало върха на небето?
-Не само си стигнало върха на небето, а дори си го проболо.- отвърнал орелът.- Върхът на небето и тук, където летя сега, а нагоре никое живо същество не може да достигне.
-Успях!- зарадвало се дървото.- Обещах и успях. Сега вече всяка вечер, когато старите дървета започват своите истории, ще започват и завършват с моята. Ще разказват на всички, за дървото, което проболо с връх небето. Само че,.... Само че, дали знаят, какво съм направило. Как ще разберат за моя подвиг? Дали орелът, ще е достатъчно честен за да им разкаже за мен и да признае, че съм стигнало там, където никое друго живо същество, не е и няма да стигне?
-Не се безпокой!- чуло дървото глас наблизо. - Дори орелът да забрави, аз ще разкажа на другите дървета.
-Хей! Кой си ти и как си се озовало тук?- учудило се дървото и усетило как нещо го гъделичка по върха.
-Ето ме!- показала се една малка катеричка.- Винаги съм живяла в короната ти, но ти беше прекалено заета, за да ми обърнеш внимание. Растеше и растеше, а аз се катерех всеки ден все по-високо, докато надминахме дори и небето. Сега ще сляза и ще разкажа за това, което направи. Всяка вечер, когато вятърът слезе от планината, старите дървета ще разказват твоята история. Ще започват и ще завършват с нея. Ще помнят винаги историята на дървото, което прободе с връх небето.
Катеричката бързо се спуснала надолу. Отнело и цяла седмица, но слязла благополучно. Разказала на другите дървета, за чудната история, а те слушали внимателно и запомняли.
Имало едно време една гора. Гората била стара и гъста, пълна с вековни дървета, които пазели в короните си спомени от преди хиляди години. Пазели спомените и когато вечер от планината се спускал вятърът, започвали разказите си и спирали чак с изгрева. Разказвали своите истории, но винаги започвали и завършвали с една- Историята на катеричката, която се покатерила над самото небе....
:-)
ОтговорИзтриване