Съвет

Един ден Царят на едно царство имал нужда от съвет. Той, Царят всеки ден имал нужда от съвети. Имал нужда от съвети, как да ръководи царството. Имал нужда и от съвети, как да търпи Царицата или пък кое оръжие е най-подходящо за поредния лов. Имал нужда от съвети, какви обувки да носи на следващия бал или пък коя мантия е най-подходяща за новия му портрет.

Само че, този ден Царят нямал нужда от обикновени съвети. За обикновените имал един куп съветници, на които плащал щедро, за да дават съвети за ежедневните неща. Често съветите, които му давали не били правилни, но Царят не се притеснявал много. Сега обаче нещата били различни.

Царят имал нужда от правилен съвет, за нещо много важно за него. Толкова важно, че нямал намерение да го споделя нито с многото си съветници, нито дори с Царицата.

Царят не спал цяла нощ. Прехвърлил през ума си всички хора, които познавал. Търсел подходящ човек, за когото да е сигурен, че ще му даде правилен съвет. Само че, се оказало, че не познава такъв човек.

На другата сутрин Царят свикал всичките си съветници. Така и така им плащал, може ли да решат поне част от проблема му.

-Драги съветници, имам нужда от съвет. Само че, този път съветът не е обикновен. Трябва ми важен съвет и искам да зная, кой на тази земя е най-добрият съветник. Съветник, който знае точните отговори дори на най-трудните въпроси. Съветник, който може да даде възможно най-правилния съвет.

-О, Ваше Величество!- скочили съветниците. - Има такъв човек и то близо до вас. Дори не е един, а много хора са достойни да ви дадат съвет. Това сме ние, Ваше Величество!

-Я, млъквайте!- ядосал се Царят.- Зная колко струвате, но по-добри не мога да намеря, пък и съм свикнал с глупостите ви. Сега искам от вас да си свършите работата, поне веднъж, както трябва. Ако вие имахте нужда от важен, ама много важен съвет, към кого бихте се обърнали?

Замислили се съветниците. Мислили, мислили цели три дни, а накрая препоръчали на Царя един мъдрец, който живеел в планините.

Пътят бил дълъг и опасен, но Царят веднага се приготвил за път. Пътувал цяла седмица, но достигнал благополучно до планината, където живеел мъдреца. Върховете ѝ опирали в небето, а склоновете ѝ били покрити с вековни непроходими гори, през които нямало пътеки. Нямало как да намери мъдреца в тази дива планина.

Царят разпитал хората, които живеели наоколо и накрая намерил човек познаващ планината.

Бил беден дървар, който едва свързвал двата края, но не се оплаквал. Прехранвал семейството си, като сечел дърва и ги продавал. Излизал сутрин рано и се прибирал след мръкване.

-Виж, какво!- рекъл му Царят.- Тръгнал съм при мъдреца, който живее в планината и ако ме заведеш, ще те възнаградя богато. Нали знаеш къде живее?

-В планината живее само един човек. - отвърнал дърварят. - Не съм сигурен, че е мъдрец, но щом искате ще ви заведа до дома му.

-Как така, не си сигурен?- попитал Царят.-Целият свят, казва че е мъдър, а ти наопаки.

-Ами не зная, дали е мъдър, Ваше Величество. Рядко сме говорили и все за обикновени неща. Само че, кой мъдър човек би избрал, да живее на това диво място? Кой наистина мъдър, би се скрил от хората?

-Не разбираш! Истинската мъдрост може да се добие, само на такива отдалечени места. За да постигнеш истинската мъдрост, са нужни години концентрация.

-Не разбирам.- засмял се дърварят.- Само че, аз не бих катерил планината, за един съвет, какъвто и да е.

-А ти, когато имаш нужда от съвет, към кого се обръщаш?

-А аз от съвет рядко се нуждая. Животът ми е обикновен и почти нищо не се променя. Ако все пак се случи, зависи за какво се отнася. Ако се отнася за селото, питам старите хора. Те са живели тук цял живот и никой по-добре от тях не познава, какво е нужно на селото. Ако се отнася за дома ми, питам жената и децата. Кой по-добре от тях познава семейството ми? Ако се отнася нещо, което не зная, питам учителя на децата. Ако се отнася за болест, питам лекаря.

-Грешиш!- рекъл му Царят.- Тези, до които се допитваш, може да ти дадат някакъв съвет, но мъдрецът ако попиташ мъдрецът от планината, неговият съвет, ще е по-добър.

-Вие грешите, Ваше Величество.- отвърнал дърварят.- Мъдрецът може да даде наистина добър съвет само за две неща. За себе си и за голите планински върхове. Само тях познава той, а аз не бих приел съвет от него за друго.

Царят решил да не спори повече, махнал с ръка и тръгнали. Изкачвали се дълго, борейки се с много препятствия. Накрая стигнали до мястото, където живеел мъдреца и Царят получил желания съвет.

После се върнали в двореца си. В началото бил доволен, но скоро разбрал, че съветът не е този, който му бил нужен. Приличал на съветите, които му давали неговите съветници.

Един ден Царят събрал съветниците си и им казал, че повече няма нужда от техните съвети.

-Щом такава е волята ви, Ваше Величество, добре.- казали съветниците му.- Само че, защо взехте това решение? Сигурно мъдрецът от планината ли ви е дал този съвет?

-Не! - засмял се Царят.- Взех това решение сам, защото кой друг освен мен знае по-добре, какво ми е нужно. В бъдеще, ще искам съвети, не от хора, които се наричат съветници или мъдреци, а от такива, които познават това, за което им искам съвет.