Днес е поредната годишнина от Съединението на България. Не подминавам да отбележа този ден, както и 24 май, които са най-важните празници според мен. Всяка година обаче се замислям, какво може да ни обедини днес? Какво може да ни изкара от индивидуалните клетки и да ни накара, да работим и живеем заедно, обединени от някакви общи цели или идеали?
За съжаление и тази година не виждам никаква светлина. Нещо повече, разделяме се на все повече групички , дори за нещата, които вълнуват всички ни. След няколко години сигурно, групите ще са повече от хората в България. Всеки знаещ точните рецепти, всеки загледан в своята паничка, ръмжащ срещу другите наоколо.
Нищо не може да ни обедини, защото смисъла на надписа на сградата на Народното събрание е забравен отдавна. Не самия текст- „Съединението прави силата!“, а смисъла му. Защото дори когато работим заедно, сме като орела, рака и щуката. Всеки дърпа на своята страна, а каруцата става все по-празна. Защото докато някои се карат за посоката, други изпразват каруцата.
Чудя се тази година, как хората, които през 1885 година са се жертвали за съединението на България, биха видели днешната ситуация. Чудя се дали днес имаме нужда от обединение и дали това е възможно. Чудя се дали не е по-добре да разпуснем държавата и да се спасяваме поединично или да започнем отново и на чисто.
Защото България, не е държавата. Държавата, която е абдикирала от всичките си задължения и единственото, което я интересува, е да има средства да изхранва собствената си паразитна структура.
България не е Народното събрание, пълно с магарета. България не е Президентството, нито Министерския съвет и хората там, които се интересуват само как да се нагушкат. България не е корумпирания ни съд или продажната преса. България не е ГЕРБ, БСП, НДСВ, СДС, ДПС или Атака.
България не е нито едно от горните неща. България са хората, които виждате по улиците, но те са заети със собственото си оцеляване и не си спомнят, че в единението е силата. Или пък не вярват в собствената си сила. Тези, които не са България, са успели да ни убедя в това и може би вече е късно. Единственият изход е да разпуснем скапаната държава и да започнем на чисто.
Глупави мисли, нали? А всъщност исках просто да напиша няколко реда, за хората жертвали живота си тогава. Хората пренебрегнали различията си, защото вярвали ,че „В единението е силата!“.
Поклон пред тях....
Поклон пред тях,поклон и пред теб,Влади,че казваш винаги нещата с най-точните им думи!
ОтговорИзтриванеСамо пред тези, които наистина са заслужили.
ИзтриванеЗа съжаление българина може да го обедини единствено общото нещастие, колкото по-голямо е нещастието, толкова по обединени са българите.
ОтговорИзтриванеИначе, честит празник на всички! Най-малкото това е най-българският празник, постигнат само и единствено с усилията на българите, въпреки външните фактори.
За съжаление съм съгласен с констатацията.
ИзтриванеИ все пак, честит празник на всички!
Честит празник!
ОтговорИзтриванеХубаво си го написал... Но имам едно уточнение:
ОтговорИзтриванеТрябва да престанем да говорим за "държавата". Държавата е нашия обществен договор. В случая ти имаш предвид управляващите. Значи трябва да говорим за тях. Защото не фикцията "държава", а именно тези хора, уж избрани от нас, вършат всичките простотии. Още по-добре, ако ги посочваме поименно, за да се знае чия е конкретно вината.
Какво може да ни обедини?.. Аз бих искал това да е съпричастността на всички към всеки.
Държавата вече отдавна не е договор, а структура, която съществува зависима само от парите. Може би се прав за съпричастността, но е трудно, уморява и е отчайващо, колко хора страдат незаслужено:(
ИзтриванеАз не вярвам, че нещо може да ни обедини. Никога не сме били обединени, защото винаги е имало някакви дребни крамоли, които да застават на пътя на по-големите цели. България е била разпокъсана и затова е паднала под натиска на османските турци. 500 години не сме се обединили срещу общия душманин и дори през априлското въстание, когато апостолите и бунтовниците са умирали за отечеството, други са седяли по къщята си и са плюели по "нехранимайковците" с пришити левове на калпаците... Та сега ли някой ще си развали рахатлъка да се обединява с другия дето не му е никакъв?
ОтговорИзтриванеПреди години не бяхме в клетки, Владо. Може и да живеехме в мизерия тогава, но бяхме по-сплотени, по-дружелюбни, по-човечни. С годините започнахме да се превръщаме в европейци. Нали това искахме? Ние, за разлика от по-младото поколение, можем да видим разликата, но не и да избираме :(
ОтговорИзтриванеЧестит празник!
Клетките винаги съществуват. Само че, може би днес, приемаме като дар и богатство, наличието на индивидуална клетка:( Дори да не е златна.
Изтриване