Цветето

Живеели някога преди много, много години един Цар и една Царица. В царството те си имали си всичко, което им трябвало и щели да можело да бъдат щастливи, ако не било едно нещо.

Царят и Царицата нямали наследник, а това тежало повече от всички хубави неща, които имали. Годините минавали и им ставало все по-тежко. Опитвали всичко, но нищо не помагало. Търсили помощта на вълшебници, магьосници и знахари, но никой не успял да им помогне.

Един ден, когато били загубили всяка надежда, при тях дошла една фея. Феята знаела за мъката им и предложила помощта си. Завела ги в градината зад двореца, направила в земята малка дупка и засадила едно семенце.

-От това семе ще поникне едно обикновено цвете.- казала феята.- Когато цветето поникне, Царицата ще придобие дъщеря. Детето и цветето ще са свързани, затова се грижете и за двете. Ако се случи нещо с цветето ще загубите и принцесата. Ако пък принцесата се разболее и цветето ще повехне. Не се притеснявайте. И цветето и принцесата ще са здрави и жизнени. Само че, внимавайте и ги пазете.

Феята си тръгнала, а Царят и Царицата се заели лично да се грижат за посаденото. Било есен и се наложило да чакат до пролетта, но когато снегът се стопил, от земята поникнало чаканото цвете и в същия ден, Царят и Царицата се сдобили с рожба.

Малката Принцеса била здраво и жизнено дете. Била красива, умна и добра. Царят и Царицата не отделяли очи от нея и не можели да ѝ се нарадват.

Не забравяли и цветето, но то не изисквало никакви грижи. Било дребно и не било красиво, но не се плашело от нищо. Не го плашели нито летните жеги, нито студът през зимата, нито силните ветрове. Било силно и здраво, също като Принцесата.

Минали години и Принцесата пораснала. Дошло време, да си намери Принц и принцове от цял свят се стекли в царството, желаейки да спечелят сърцето и ръката ѝ.

Заредили се балове и турнири, в които всеки принц правел и невъзможното, за да впечатли принцесата. Всеки от тях демонстрирал най-доброто от себе си в надпреварата.

Принцесата се радвала на това внимание, но не бързала със своя избор. Чакала сърцето да ѝ посочи, а то мълчало.

Някои принцове бързо се отказвали и си тръгвали, други упорито чакали с надежда, че те ще са избрани. Идвали и нови принцове, но сърцето на принцесата мълчало. Тогава....

Тогава един ден в ранни зори, Царят и Царицата вдигнали цялото царство на крак. Принцесата била зле. Никой не знаел какво ѝ е, но се топяла не с дни, а с часове.

Преместили принцесата в специална стая, където никой не можел да я види и за нея се грижели най-добрите лекари на царството, но подобрение нямало.

Тогава Царицата се сетила за цветето. Втурнала се в градината и видяла, че то загива. Листата му изсъхвали и се ронели, а цветовете изчезнали. Повикала градинарите, но те не можели нищо да направят. Цветето си имало всичко и нямало причина, да загива.

Спомнили си Царят и Царицата думите на феята. За Принцесата се грижели най-добрите лекари, но за цветето, не знаели какво да правят.

Тогава Царят обявил:

-Който спаси цветето, ще получи ръката на Принцесата и половината царство!

Втурнали се всички принцове да търсят начин за спасение на цветето. Прекопали земята, полели го, наторили го с най-добрите торове, но цветето продължавало да съхне. Не се отделяли от цветето ден и нощ, но нищо не можели да направят. Един от принцовете дори намерил през десет земи в десета жива вода. Донесъл от нея и полял цветето, но живата вода не подействала.

Цветето и Принцесата умирали. Тогава една нощ всичко свършило....

Имало един принц, който не се интересувал от съдбата на цветето. Мислите му били заети единствено с Принцесата и тази нощ намерил начин, да достигне да стаята ѝ. Коленичел пред леглото ѝ, поел ръката ѝ и помолил Боговете да вземат неговия живот, вместо този на любимата му.

Боговете не взели ничий живот. Принцесата оздравяла и след седмица в царството на принца имало сватба. На нея всички яли, пили и се веселили не три дни, а три недели. После заживели щастливо.

Ами цветето? Цветето изсъхнало, но никой повече не се сетил за него. Просто думите на феята се сбъднали.

Когато цветето загинало, Царят и Царицата загубили своето дете. Загуби ли го, но не били тъжни, а нали това е важното в една приказка?