Да съдиш

Да съдиш другите е лесно,
ти сам създаваш правилата.
Решаваш сам, кое е честно
и ти си дявола и адвоката.

Да съдиш другите е лесно,
защото ти си съдията.
Щом хванеш жертвата на тясно,
за миг разказваш ѝ играта.

В съдебна зала под небето,
което е свидетел ням,
за грях приема се, това което
със пръст посочваш сам.

Тук улика и доказателство,
не струват пукната пара.
Тук няма и приятелство,
а жертвата няма права.

Последната е твоята дума,
съдът не приема обжалване.
Палъчът изстрелва куршума
и няма да пита защо.

Да съдиш другите е лесно,
ти сам създаваш правилата.
Решаваш сам, кое е честно
и ти си дявола и адвоката.

4 коментара:

  1. Важно е да не ги променяш правилата.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз мисля, че е най-хубаво на подсъдимата скамейка, да заставаш по-често сам, отколкото другите. Тогава и правилата се изчистват.

      Изтриване
  2. Съд... бутилка, чиния, чаша... да о-съдиш, значи да поставиш нещо в съд. Човек да вкарва ябълка в бутилка или да налива вино в чиния е глупаво, безсмислено, значи не може да съди всяко нещо с общ съд, следователно не може и да съди изобщо - ако съдът е подходящ, не би имало необходимост от съд, ако не е подходящ, няма основа чрез която да съди... Напомни ми за този пасаж от "Малкият принц":

    "- Иска ми се да видя един слънчев залез... Направете ми това удоволствие... Заповядайте на слънцето да излезе...
    - Ако заповядам на един генерал да хвърчи като пеперуда от цвете на цвете или да напише трагедия, или да се преобрази на морска птица и ако генералът не изпълни получената заповед, кой от двамата ще бъде виновен, той или аз?
    - Вие - каза твърдо малкият принц.
    - Точно така. От всекиго трябва да се изисква - продължи кралят - това, което може да изпълни. Властта се крепи преди всичко на разума. Ако заповядаш на народа си да се хвърли в морето, той ще направи революция. Аз имам право да изисквам подчинение, защото моите заповеди са разумни.
    - Е, ами моят залез? - напомни му малкият принц, който зададеше ли въпрос, никога не го забравяше.
    - Ще го имаш. Аз ще го поискам. Но според моята наука за управление ще почакам, докато условията станат благоприятни.
    - А кога ще бъде това? - осведоми се малкият принц.
    - Хм! Хм! - отговори му кралят, като преди това погледна дебелия си календар. - Хм! Хм!... Ще бъде към... към... ще бъде довчера към седем часа и четирийсет минути! И ще видиш как добре ми се подчиняват."

    ОтговорИзтриване
  3. Харесва ми отъждествяването "Жертвата" и "Съдения"

    Поздравления за новия жанр!

    ОтговорИзтриване