Това, което чуваш

Преди хиляда години, в една далечна страна живеели двама мъдреци. Нямало човек в тази страна, който да не знаел имената им и да не бил отивал при тях за съвет. Двамата знаели повече от всички останали хора взети заедно и можели да надникват в миналото и в бъдещето. Славата им се носела далеч зад пределите на далечната страна.

Хората уважавали и двамата, но по-често отивали за съвет при единия. Него не само уважавали, но и обичали, възнаграждавали го богато и дори самият цар на далечната страна го имал за пръв доверен съветник. Бил учител на децата на царя и на всички важни хора в царството, а взимал скъпо и прескъпо.

Вторият мъдрец също бил уважаван, но хората се боели от него. Отивали при него за съвет неохотно и когато го получели, често забравяли дори да благодарят. Не му правели дарове и малко от тях пращали децата си за да им бъде учител, въпреки че таксата била нищожна.

Двамата мъдреци рядко се виждали, но един ден се срещнали на пътя и се спрели да поговорят. Говорили дълго за много неща, разменяли мнения и идеи и разговорът им продължил цял ден и нощ.

На сутринта се разделили, но се зарекли да се виждат по-често, защото рядко имали достоен събеседник за много от темите, които ги вълнували.

Преди да се разделят, вторият мъдрец задал още един въпрос.

– Приятелю, ние сме равни по мъдрост и знания. При който и от нас да дойде човек за съвет, ще получи достоен такъв. Защо обаче при теб хората отиват с радост и ти се отплащат богато, а от мен бягат? Нали съветите ни са едни и същи?

– И аз съм мислил за това приятелю – отвърнал първият мъдрец. – Отговорът е прекалено елементарен и мисля, че ти го знаеш.

– Зная го, но ми се вижда прекалено елементарен. Причината е в хората, но не ми се ще да вярвам, че и те са толкова елементарни. Ако го чуя и от твоята уста, ще зная, че и този път не бъркам.

– Добре тогава! Ние даваме едни и същи съвети на хората, но те ги приемат различно. Проблемът обаче не е в смисъла на съветите, а в начина по който им ги поднасяме. А казвам на нещата на хората, така както те биха искали да ги чуят. Ти им казваш нещата, така както те би трябвало да ги чуят. Затова хората се боят от теб. Те винаги предпочитат да чуват само това, което искат.

Двамата мъдреци се разделили и обещали да се видят отново след месец. Само че, това никога не се случило.

Царят на далечната страна тръгнал на война и първият мъдрец му предрекъл победа.

Вторият обаче, не се поколебал да каже, че войната преди всичко ще съсипе и хората и страната, а победата няма да донесе нищо. Затова царят наредил да бъде пребит с тояги, а когато стражите приключили, тълпата разкъсала тялото му.

Хората искали да чуват нещата, само така както искат.