Вълкът

Вълкът отдавна е самотен
и в своя път другарка няма,
но ако срещне някой ден,
не ще се спре да бяга.

Дебел е вълчият му врат,
той работата сам си върши.
И вече няма ни сестра, ни брат
и вече никъде не си е вкъщи.

По козината сива не личат,
на спомените тъжни раните.
Там само стари белези личат
на близките от зъбите.

Вълкът от своите страни,
познава зъбите им остри.
За козината си не се бои,
предадено сърцето му кърви.

Сърцето му кърви, когато вечер
отново сам срещу луната вие.
Забравил всичко на света,
освен, че аз и ти не прави ние.

За него няма нощ и ден,
за него няма зима или пролет.
Със сива козина е той роден,
без шанс за птичи полет.

Вълкът отдавна е самотен
и в своя път другарка няма,
но ако срещне някой ден,
не ще се спре да бяга.

2 коментара:

  1. ...личи си ,че сме от една порода :))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Вълците нямат порода. Просто или са вълци и си приличат или не :)

      Изтриване