Зверове

Лъвът отпи от кафето, намести се удобно на креслото и разтвори сутрешният горски вестник. Още от първото заглавие, лицето му побледня, а гривата му се изправи нагоре и заприлича на бодлите на Таралежа. На втората страница, от гърлото му се чу глухо свирепо ръмжене, а при вида на снимките на трета, ревът на Лъва се чу в цялата гора.

-Не може повече така!- ревеше Лъвът.- Това не е моята гора, и това не са моите поданици. Не може всеки ден, да се случват такива отвратителни неща. Не може примерните животни, да живеят в страх от безмозъчни вероломни кръвопийци. Искам всички, да се съберете до час пред пещерата ми! Ако някой отсъства, ще отговаря за държавна измяна и ще бъде изгонен завинаги от гората, като преди това ще го изям лично. Крайно време е, да си поговорим и да въведа ред тук, а който не иска да го спазва, да си намери друга гора.

След час всички животни, треперещи и бледи, се събраха пред пещерата на Лъва, пристъпвайки на място смутено, забили поглед в земята.

Лъвът закъсня малко, но когато се появи, ръмженето му увери и най-големите оптимисти, че гневът му не е намалял.

-Е, поне се събрахте всички!- изгледа ги свирепо царят на гората. - Веднъж да постъпите, като верни поданици и да послушате заповедите ми и законите. Само че, в момента, в който ви обърна гръб, сигурен съм, че отново ще започнете с престъпленията. Какво ви стана, бе! До вчера бяхте нормални животни, а днес не мога да ви позная.

-Ами същите сме си, Ваше Величество!- обади се Таралежът.- Ние сме същите, но времената се промениха. Тежко се живее днес, а никой не мисли за нас.

-Как никой, бе!- разяри се Лъвът.- Аз не мисля ли? По цели нощи не спя и мисля за вас. Само че, мисля за нормалните животни, които живееха тук, а не за изродите, в които сте се превърнали.

-Ами наистина са тежки времената.- осмели се да го прекъсне Свраката.- Няма хляб, няма работа, а всички имаме семейства за хранене.

-Хляб ли няма в гората? Да не мислите, че не зная, че няма? От години не съм слагал в устата си залък, но да сте ме чули, да се оплача? Знаете ли колко струва образованието на децата ми в Далечната гора и как смогвам, да ги осигурявам. Времената са тежки за всички ни, но това това не значи, че трябва да загубим животинското в себе си.

-Не зная, какво значи, но повече не се търпи така!- чул се глас, но никой не разбрал, кой се обадил.

-Не се търпи ли?- изревал Лъвът.- Наистина не се търпи повече, но не времето, а вашето поведение. Каквито и проблеми за имате, това не оправдава постъпките ви. Ето само нещата от днешната преса:

-Къртицата обрала горската банка. След като я хванали, се оправдала, че от цяла година не била получавала заплата, а имала кредит и банката взела дома ѝ. Какво глупаво и нагло оправдание! Само Къртицата ли не е вземала заплата? Само тя ли има кредити и е останала без дом? Ако беше само за това, поне да беше обрала само толкова, че да си купи нова къщичка, а не всички пари в банката.

-Гарванът накълвал Лисицата и се оправдал, че го била излъгала и му взела сиренцето. Отново извънредно глупаво обяснение. Откакто се помня винаги Лисицата му е вземала сиренцето и така ще бъде докато свят светува. Такива са законите на гората и ако всеки започне да рита против тях, какво бъдеще ни чака?

-Глиганът пък взел, че пребил Мечката, защото не му отстъпила предимство на горската пътека.

-Сърната отказала да си плати данъците. Данъците, които ще влязат в хазната на гората, на която аз съм Цар. Няма да коментирам повече!

-И накрая, нещо което направо ме шокира. Клепоухият Заек в изблик на ярост, прегризал врата на Сивия Вълк! И това доживях, да видя! Заек да убива вълк. Нямате ли съвест, бе? Не е ли останало у вас, поне малко уважение към законите на гората и към мен? Уморих са да наказвам и съм отвратен от вас. Тръгвайте си и правете, каквото искате. Само за едно ви моля. Запазете поне частица от животинското във вас! Бъдете зверове и се дръжте както подобава, а не като хората! Не, като хората!