В една далечна страна, на която името никой не помни, някога живял един Принц. Принцът също си имал име, но и името му никой не помни. Името му го няма го записано в дори в старите приказки и хроники, не защото то било от онези дължи и сложни имена, каквито носили владетелите и принцовете в старите времена. Никой не записал името му и никой не го помни, просто защото никой не помни и самия Принц.
В онези времена имало много принцове. Някои се отличавали с красота, други с ум, трети с обноски или смелост, но Принцът от тази приказка, бил просто един обикновен принц. Толкова обикновен, че другите дори не го забелязвали. Не го забелязвали не само другите владетели и принцове, а и собствените му поданици, често не го виждали.
Вървял Принцът след другите хора, но никой не се отдръпвал от пътя му, никой не се покланял и никой не го сочел с пръст. Вървял Принцът сред хората, но те често се блъскали в него, защото не го виждали.
Всъщност Принцът не бил невидим. Близките го виждали нормално, а на когото се случвало да поговори с него, не забравял дълго думите му и си спомнял дълго дори и името на Принца.
Само че, на всеки бал, на който отидел, Принцът отново бил невидим. Никой не го забелязва. Не го забелязвали, нито другите принцове, нито принцесите, нито дори лакеите.
Същото се случвало, когато Принцът се състезавал за ръката на някоя принцеса. Първо Царят не го забелязвал и все пропускал да го включи в групата за поредното изпитание. След това никой не забелязвал, как се е справил Принца с изпитанието. Дори когато побеждавал, никой не забелязвал това, но най-лошото било, че принцесата за чието сърце се състезавал, не го забелязвала, дори когато бил на крачка от нея.
След поредното изпитание за ръката на една принцеса, Принцът с наведена глава се прибирал в къщи. В тежка битка, бил победил триглава ламя, но както винаги ръката на принцесата била дадена на друг.
Вървял си Принцът и си пеел една от своите песни за лошо настроение, когато пред краката му изскочила една жаба.
-Ти защо се пречкаш на пътя ми?- ядосано изквакала Жабата.- И откъде се взе? До преди малко те нямаше на пътя.
-Тук си бях.- отвърнал Принцът.- Тук си бях, но сигурно не си ме видяла. Случва ми се често, да не ме виждат и не се обиждам вече. Ще взема да си сменя името на Невидимия принц, но ме съмнява, че и новото ще запомнят, колкото старото.
-Не ме интересува, как ще се наричаш! Само се пази от пътя ми. Тъкмо чух прекрасен глас на принц, който пееше най-хубавата песен, която съм чувала и ти се изпречи на пътя ми.
-Хм! Не виждам други принцове наоколо, освен ако не са невидими, като мен. Само че, гласът сигурно е бил моя, а и песента е моя. Тази е от тези, дето си съчиних за лошо настроение, но имам песни и за добро настроение. Само една е и не съм я пял досега, но някой ден ще ѝ дойде реда.
-Я, чакай!- ококорила се Жабата.- Принц ли каза, че си? И пееш прекрасно, на всичко отгоре! Тъкмо ти ми трябваш! Трябва да ме целунеш на мига, за да развалиш магията и да се превърна отново в Принцеса!
-Да, бе!- засмял се Принцът.- Приказката не е такава. В приказката принцесата целува омагьосания жабок и той се превръща в принц.
-Не ме интересува приказката!- ядосала се Жабата.- Ако всичко в приказките беше вярно, ти нямаше да обикаляш по пътищата, а щеше да си при своята принцеса. Хайде, целуни ме! После ще направим сватба и ще ми пееш от хубавите си песни всеки ден.
Принцът не се чудил дълго. Най-после бил намерил Принцеса, която го виждала, а втори шанс можело да няма. Целунал Жабата и тя се превърнала в красива Принцеса.
Това било най-красивата Принцеса, която Принцът бил виждал. Пристъпил плахо към нея и коленичил в краката ѝ, но Принцесата не го забелязвала. Принцът извикал, но тя не го чула. Докоснал плахо ръката ѝ, но Принцесата не усетила нищо.
Тогава принцът запял най-хубавата си песен и Принцесата я чула. Тръгнала към мястото от където идвала песента и се сблъскала с Принца.
-Ти защо се пречкаш на пътя ми?- ядосано извикала Принцесата.- Махай се и не ми пречи, да намеря моя принц! Ето, заради тебе, песента спра и го загубих.
След това принцесата се втурнала разплакана по пътя и оставила принцът сам.
Навел глава Принцът и тръгнал без да гледа къде върви. Вървял и дори не пеел песента си за лошо настроение, а си говорел сам:
-Не разбирам! Нали Принцесата ме виждаше, преди да разваля магията? Нима наистина съм невидим за всички принцеси?
-Бъркаш!- засмели се птиците летящи над главата му. - Когато се сблъска със Жабата, тя не беше Принцеса. Дори и тогава, тя не те видя веднага, а само чу песента ти. Само че, ти не си невидим, а просто не си намерил своята принцеса. Някой ден ще я намериш и тя ще те чува и вижда цял живот. Само не спирай да търсиш! Не спирай!
Няма коментари:
Публикуване на коментар