Дресьор

Един човек минавал покрай шатрата на пътуващ цирк и видял дресьор, който тренирал с прекрасни коне. Конете изпълнявали с такова старание всяка заповед на дресьора, че на човекът му се приискало и той да може така. Приближил се и помолил дресьорът, да му сподели как е постигнал това.

-Лесно е! - засмял се дресьорът.- За да опитомиш едно животно ти трябват две неща. Захарче и камшик. Ако животното се подчинява, ме даваш награда. Ако пък не слуша, идва ред на камшика. Само след ден два, животните си научават урока. Научат ли го, не го забравят никога.

Човекът благодарил на дресьора и се прибрал в къщи, но наученото и видяното, не му давало мира. На другият ден решил и той да стане дресьор. Само че, дресирането на конете му се видяло прекалено лесно и си взел за питомец лъв.

Лъвът бил страшен, с огромна грива, остри зъби и смразяващ рев, но човекът не се притеснил. Знаел как, да го опитоми и се заел да приложи наученото.

Първо дал да лъва бучка захар, но той не и обърнал внимание. Човекът се сетил, че лъвовете ядат месо, а не захар и бързо поправил грешката си. Купил най-хубавото месо, което намерил и нахранил лъва. После му показал един обръч и поискал лъва, да скочи през него.

Лъвът обаче дори не му обърнал внимание. Опрял глава на лапите си, блажено дремел и дори виковете, не го стреснали.

-О! Мислех, че си разумен, но съм се лъгал!- ядосал се човекът.- Щом не искаш с добро, ще те накарам насила и ще го правя докато си научиш урока завинаги!

Вдигнал камшика и го стоварил върху гърба на дремещия лъв. След това вдигнал обръча и му заповядал да скочи през него.

Само че, лъвът вместо да скочи през обръча, се нахвърлил върху човека и добре, че случайно минаващи хора се притекли на помощ и човекът се отървал само с рани по цялото тяло.

Човекът веднага продал лъва и се зарекъл, никога повече да не опитва, да бъде дресьор. Само че, след месец, когато раните му зараснали при една разходка видял как едно дете хвърля пръчка на кучето си и то я носи послушно.

-Как го правиш, дете?- учудил се човекът.- Не виждам нито да удряш кучето си, нито да го храниш за награда, а то изпълнява всяка твоя заповед.

-О, лесно е!- засмяло се детето.- Тайната е в обичта. Обичам кучето си и то ме обича. Затова то прави за мен всичко, а и аз съм готово да направя всичко за него.

-Хей! Този метод ми харесва повече!- зарадвал се човекът и отново поискал да стане дресьор.

Само че, този път решил да си вземе не толкова опасен питомец и след дълъг размисъл си купил маймуна. Грижел се за нея, като за дете и ден и нощ изпълнявал желанията ѝ. Цели два месеца я глезел, но когато и да поискал нещо от нея, маймуната дори не му обръщала внимание. Научена да получава всичко, искали и искала, докато човекът не разбрал, че не той е дресирал нея, а тя него.

-Не става дресьор от мене!- въздъхнал човекът. - Сега дори не мога да се освободя от маймуната, защото се привързах към нея.

На другият ден, докато разхождал маймуната по улиците видял, как тълпа хора слуша с внимание един човек, който ръкомахал и говорел нещо. Хората следели с отворени уста всяка дума на оратора, ръкопляскали и викали по негов знак и били готови, да изпълнят всяко негово желание. Приличали на опитомени животни, които боготворят дресьора си.

-Ако някой знае как се опитомява, това е този!- рекъл си човекът.

Изчакал хората да се разотидат и приближил до оратора.

-Моите поздравления!- поклонил се човекът.- Вие сте най-добрият дресьор, който съм виждал. Мислех, че само животните могат да се дресират, но това, което правите с хората е невероятно. Как го правите, ако не е тайна? Храните ли ги, наказвате ли ги, обичате ли ги или търсите любовта им.

-О, не!- засмял се Дресьорът.- Нито храня някого, нито го наказвам, нито го обичам, но пък не съм против да ме обичат. Единственото, което правя, за да ме слушат и да ми се подчиняват хората, е да им обещавам. Обещавам им всичко, което поискат. Обещавам им, че ще го имат в бъдещето и завинаги и няма нещо, което да не мога да обещая. Обещавам и на телата им и на душите им и за хората това е достатъчно, за да ми се подчиняват.

-Нима хората изпълняват всичко, просто срещу обещания?- попитал човекът.-Ами всички ли хора се поддават на дресировката ви?

-Изпълняват всичко. Ако им посоча някой и кажа, че не е добър човек, тълпата ще го смачка на мига. Ако наредя на някой да умре, ще го стори без да се замисли, защото аз съм го пожелал. Разбира се не всички хора могат да се дресират, но на мен не ми трябват всички. Достатъчни са ми тези, които вярват.

-Разбирам!- кимнал човекът.- Вие сигурно сте свещеник?

-О,не!- отговорил Дресьорът.- Някого бях свещеник, но възможностите бяха ограничени и се преквалифицирах. Днес съм политик.