Защита на потребителя

Покрай протестите срещу електрозарпределителните дружества, се замислих за нещо, с което се сблъскваме всеки ден.

Всеки ден, всеки от нас е потребител на стока или услуга. Всеки ден влизаме в досег с търговци или продукти, но доколко реално имаме някакви права в този процес? Доколко правата ни като потребители са защитени? Всъщност имаме ли достатъчно права?

Протестите отговориха еднозначно на този въпрос. Правата ни като потребители, доколкото ги има, са само на хартия и липсата им или отказът от спазването им е само наша грижа.

Като потребители имаме само едно право- да се оплакваме на арменския поп. Имаме и още едно „право“- да си плащаме под заплаха от по-големи наказания.

Имаме си Закон за защита на потребителите, имаме си и държавна Комисия, но те не вършат никаква работа. Редките случаи, когато се констатира нарушение или се отмени акт, не променят картината. Нещата са заложени в приеманите закони и наредби, които не дават много права на потребителите.

При протестите срещу ЕРП и топлофикациите, това личи много ясно, но не са само тези сфери. Спомнете си, колко дълго се протакаха промените в законите, които облекчиха мъртвата хватка на мобилните оператори, а нещата се решиха само частично.

Няма нужда да си спомняте и каква е защитата на потребителите във взаимоотношенията ни с банките. Почти всеки е ял попарата е установявал, че при всяко сключване на договор с банка, всъщност става неин роб.

Преди два дни по друг повод надникнах в сайта на Народното събрание. Погледнах комисиите и установих нещо, което не ме учуди. Нито сред постоянните, нито сред временните комисии има такава за защита на потребителите. Една такава комисия би била полезна, ако си върши работата, защото ще има право на законодателни промени, които са единствения път, да се променят нещата.

В случая със сметките за ток, вината не е само в ЕРП-тата. Тя е в контрола и вратичките в законодателството, създаващи условия за злоупотреби и далавери. Тезата за национално отговорен бизнес и грижа за клиентите е утопична. Всеки бизнес е създаден за печалба и използва всички средства, за да я направи по-голяма.

Нека повторя отново- нещата с правата на потребителите, могат да се решат само чрез насочено към равнопоставеност законодателство и контрол от държавата, която по презумпция е защитник на тези права.

Само че, това няма да стане с протести, колкото и многобройни да са. Протестите само продължават практиката, да се решават нещата на парче, за конкретен случай и конкретно нарушение и демонстрация на популизъм.

В протестите срещу ЕРП-тата, са отличен пример. Едва ли някой се е замислял, какво точно означават исканията издигнати при организацията им. Едва ли някой се замисля, дали с тези искания, ще се решат проблемите и нещата няма да се повторят.

Наистина ли някой вярва, че ако електрозапределението се поеме от държавата при същата нормативна уредба, нещата ще са различни?

Протестите всъщност отново ще бъдат използвани от истинските виновници, за да увековечат статуквото. Няма политическа сила, която да не взе отношение, а реакциите им си приличат като две капки вода.

На първо място е фалшивата загриженост. На втора е отричането на вина и прехвърлянето ѝ на някой друг. На трето място е декларирането, че всички всъщност са знаели как стоят нещата и са си свършили тяхната работата.

Протестите разбира се не са политически. Те са признак, че точката на търпение е премината, но с еднократни мерки на парче, нещата само ще се повторят след два три месеца.

За решаване на проблемите и гарантиране на правата ни, са нужни политически решения с постоянно действие и една работеща комисия в Народното събрание, може да изчисти всички проблеми за около година, оформяйки и внасяйки необходимите законодателни промени и за реална защита и за ефективен контрол.

Затова обаче е нужна политическа воля, а нея я няма в нито една политическа формация. Причината е елементарна- днешната политическа мафия, независимо дали е на власт или в опозиция, не се състои от потребители. Тя се състои от лобисти на другата страна и защитава единствено техните права, независимо дали става въпрос за бизнес или административни услуги. До мига, когато като потребители не разберем, че не ЕРП-тата, трябва да се изметат, а политиците, нищо няма да се промени.

В петък и в Самоков ще се проведе протест пред сградата на ЧЕЗ. Аз няма да присъствам, не заради малоумното решение на организаторите, протеста да се проведе в работен ден и то от 14 часа. Причината не е и в това, че съм безразличен. Просто мисля, че мишената е тотално сгрешена.

Хора, не стреляйте по ЕРП-тата! Ако не са тези, ще са други и те ще работят по същия начин. Ще работят както им се позволява и не са виновни за това. Опитайте се да вдигнете поглед и да видите истинските виновници, които и този път „оправят“ нещата. След това вдигнете мерника и „стреляйте“ в тях. Това е истинската мишена.