Стой далече

Един ден в средата на лятото Заекът бил полегнал на сянка под едно вековно дърво. Наблизо минавало поточе и ромонът го приспивал, а той нямал спешна работа и не се съпротивлявал на дрямката.
Тъкмо се унасял, когато шум от бързи стъпки и сумтене го стреснали. По близката пътека бързо вървял Таралежът.
-Здравей, Ежко!- поздравил Заекът.- Къде си се затичал в тази жега?
-Ама ти не знаеш ли? Всички в гората знаят, че днес е рождения ден на Лъва. Знаеш колко уважавам и ценя нашия Цар. Имам спешна работа в къщи, но не мога да пропусна такъв ден и такова събитие. Най-великият Цар на всички времена има рожден ден. Щях да водя и жената, ама ѝ нямам доверие. Ще вземе да изтърси някой глупост и ще ме изложи пред всички. Ти няма ли да дойдеш? Всички ще са там.
-Ами върви, Ежко.- прозял се Заекът.- Аз ще си остана тук.
-Как така? Всички ще са там и ще празнуват. Ще разберат, че те няма и Лъвът ще те накаже.
-Виж, Ежко!- засмял се Заекът.- По-добре да се разсърди и да е далече, отколкото да съм близо до него, дори когато празнува.
Таралежът поклатил глава, погледнал часовника си и хукнал към празненството, а Заекът отново се унесъл в дрямка.
Не минал и час обаче,  шум от бързи стъпки и сумтене го разсънил отново. По пътеката тичал Таралежът и дори не гледал къде стъпва.
-Хей, Ежко!- извикал Заекът.- Много бързо свърши празненството. Добре ли прекарахте?
-Ох! - спрял Таралежът задъхан.- Закъсах здраво и то от моята глупост. Изгониха ме от гората за цяла година.
-Защо бе, Ежко? Защо да те гонят. Ти си най-лоялният поданик на Лъва. Даже снимката му на стената в къщи си окачил. Лягаш и ставаш с името му и си готов да целуваш краката му. Ако изгони теб, другите направо заслужават смъртно наказание.
-Остави, Зайо! Неблагодарник е нашият Цар. Всъщност какъв Цар е този, бе? Самозванец и тиранин! Глупак и жесток изрод е този! Заради него ще прекарам живота си в изгнание, но няма да оставя нещата така. Ще организирам съпротива. Ще събера всички недоволни и някой ден ще го свалим от трона. Някой ден! Ще види той!
-Но какво се е случила все пак? Защо те изгониха?
-Ох!- въздъхнал Таралежът.- Значи отидох на празненството. Всички бяха там, кой от кой по-издокарани. Музика, атмосфера, настроение. Всичко точно, както и трябва. После започнаха да поднасят подаръците. Всички един по един минаваха и даваха своите подаръци. Да, ама аз сутринта, нали бързах? В бързината жената забравила да ми напомни да взема подаръка и заради нейната глупост, стоя насред празненството с празни ръце.
Да, но аз не се давам лесно. Втурвам се напред, просвам се по очи пред Лъва и изреждам всичките му заслуги. После в знак на благодарност за всичко, което е сторил за нашата гора, ме дарявам най-ценния от всички подаръци. Дарявам му любовта си и една топла прегръдка. После....
После не е за разказване. Като скочи оня Лъв, като се разрева, цялата гора се разтресе. Искал съм да го убия. Убол съм го нарочно, пък аз с чисто сърце го прегърнах. Изгони ме и каза, че такива като мен, нямали място в гората. Само че, ще види той! Ще види!
-Ама Лъвът наистина е полудял!- засмял се Заекът.- Да изгони най-лоялният си поданик, заради такова малко недоразумение. Знаех, че е глупак, но това надмина всичко.
-Какво каза, Зайо? Глупак ли нарече нашия Цар? Глупак и луд?
-Точно така! Мога да изредя още епитети, но няма смисъл да се занимавам с него.
-Зайо, имам една молба.- можеш ли да повториш, как нарече Лъва?
-Разбира се! Луд глупак! Идиот и некадърник.
-Благодаря, Зайо!- скочил Таралежът и хукнал по пътеката.
-Хей, Ежко! - засмял се Заекът.- Обърка посоката! Отиваш точно към пещерата на Лъва.
-Зная, Зайо! Зная!- отговорил Таралежът.- Точно там отивам. При нашия най-мъдър, способен и добър господар. Ще му предам какво каза за него. Той е справедлив. Ще ми прости и ще ме остави в гората. Благодаря, ти!
-Тичай, Ежко!- прозял се Заекът.- Може и да ти прости. Само че, от мен за знаеш- от такива господари, по-добре да си далече и когато те хулят и когато те хвалят. Така ме е научил баща ми. А пък аз на моите деца, ще предам и друго: От приятели, като теб, по-добре да си далече и когато те хвалят и когато те предават.

7 коментара:

  1. Пак се сетих за ония смотаняци, дето не искали да ти издават приказките. Смотаняци.

    ОтговорИзтриване
  2. По-далече от такива издатели :)

    ОтговорИзтриване
  3. Много силен край "...по-добре да си далече и когато те хвалят и когато те предават." И съм съгласна напълно с мнението на Митко и Кръстю!

    ОтговорИзтриване
  4. Приятели, темата с книгата е изчерпана, а тези, които ме познават от повече време знаят, че винаги съм бягал от това. Радвам се, че написаното, освен на мен харесва и на вас.

    ОтговорИзтриване
  5. Нещо съм пропуснал. Не разбирам, защо са "смотаняци", след като искат да те издават??? Защото, харесват публикациите ти ли?!

    ОтговорИзтриване