Калинките

Един цар се гордеел много с градината си. В нея били събрани цветя от цял свят и дори имало такива, които никъде не се срещали.

Нямало в света втора такава градина и Царят обичал да се хвали с нея, лично развеждайки всеки гост в двореца.

Един ден на гости пристигнал владетелят на съседното царство и Царят веднага го завел в градината. Гостът разгледал градината, но не я похвалил. Мълчал през цялото време, като клател недоволно глава.

-Не ти ли харесва моята градина?- разсърдил се Царят.- Няма втора такава като нея и ако не я харесваш, вината не е в градината, а в теб.

-Градината е хубава.-отвърнал гостът.- Само че, имате много калинки в нея.

-Че в коя градина няма калинки?- разсърдил се още повече Царят.

-Калинки има навсякъде, но в тази градина са много.

Царят оставил госта и се втурнал в градината, за да провери лично. Наистина калинките били много. На всеки храст или цвете имало по някоя калинка.

-Голяма работа! Калинките са приятни и не вредят на никого.- си казал Царят.- Омръзнало ми е от мърморковци. Който иска да се цупи, винаги ще намери начин, дори да трябва да брои калинките.

На следващата сутрин обаче, докато се разхождали отново в градината, Царят забелязал, че калинките са станали още повече. Ядосал се и наредил на прислугата да излови всички калинки и да ги махне от градината.

Само че, когато след обяд отишъл да провери калинките не само не били изчезнали, а били станали още повече. Покривали дървета, храсти и цветя и идвали нови и нови.

Царят извикал прислужниците си и им наредил на прислугата да събират калинките и да ги изхвърлят вън от градината. Наредил им да не спират дори и нощем, докато в градината не остане нито една калинка.

-Няма да стане така!- обадил се гостът.- Колкото и да махаш калинките, те пак ще се връщат.

-Защо?

-Калинките идват тук и се трупат, защото има с какво да се хранят. В градината има много листни въшки, а те са любима храна за калинките. Докато има с какво да се хранят, калинките ще се множат и множат.

-Значи, за да махна калинките, трябва да унищожа храната им?- попитал Царят.

-Да, така е!- засмял се гостът.- Като махнеш храната им, пак ще има по някоя друга калинка, но те ще за изключение. Когато някой влезе в градината, ще вижда красотата ѝ, а малкото калинки няма да се забелязват. Между другото, аз бих сменил и градинаря. Ако той си вършеше работата, тук нямаше да има нито въшки, нито калинки.