Скарамуш

Беше се родил с дарбата да се смее и с чувството, че светът е побъркан. И това беше цялото ме наследство. - Рафаел Сабатини – „Скарамуш”

В края на миналата година извадих напосоки от библиотеката една книга и се зачетох. Беше „Скарамуш” на Рафаел Сабатини. Един от харесваните от мен автори, а героят е от тези, които се запомнят.
Няма да правя литературен анализ на книгата. На някои няма да им хареса. Реално, ако махнем майсторското перо на автора, това е поредния роман, вплел романтика с елементи на екшън.
Това, което и днес прави книгата интересна за мен е главния герой. Не непризнатото родословие, авантюризма и демонстративното пренебрежение към света, а типът човек.
Срещал съм такива хора. Надарени, способни да дадат всичко от себе си, за да постигнат поставената цел. Преодоляват препятствията без видими усилия и жънат победа след победа.
Само,че това не им е достатъчно. Не спират на място, а продължават към нови предизвикателства и битки.
Често съм се питал защо е така. Кое ги кара, да не спират на място, а с лека ръка да оставят, зад гърба си всичко. Хората, домът и всичко, което са обичали.
Само заради тръпката на новото изживяване, заради адреналина, или заради славата ли? Толкова ли са ценни тези неща? Често по-ценни от самият живот, към който такива хора демонстрират пренебрежение.
Докато четях отново книгата, ми се стори, че този път съм открил някакъв отговор. Не смелостта и авантюризма води тези хора напред, а страха. Страха от това да останеш на място и да поемеш отговорност, за нещата около теб. Да го правиш всеки ден и често да понасяш и загуби, не е никак лесно. Животът не е само мед и рози. Дори любовта, не е само мигове на удоволствие.
Трудно е да живееш нормален и обикновен живот. Не да се бориш с врагове, а просто да живееш с малките ежедневни трудности.
Хората не оценяват такъв живот. Казват, че е скучен и се възхищават на героичното и бляскавото. Не разбират, че в сивото им ежедневие има повече и сила и героизъм.
Ако някой не е чел книгата, мисля че няма да е загуба на време. Не зная дали ще открие това, което мисля аз, но Сабатини е добър разказвач. В книгите му има за всекиго по нещо.
Можете да намерите книгата тук:
Скарамуш

*Причината за този пост не е вчерашния пост на lammoth - 2010 in books. Щях да пиша за Скарамуш и дори започнах, но около празниците не успях да го довърша. Все пак, като отговор ще кажа, че миналата година съм чел все стари книги от личната си библиотека. Повечето заглавия не говорят нищо на по-младите, но това не ги прави по-лоши. В такъв период съм, че търся нещо различно при поредния прочит. Винаги откривам, може би защото и аз се променям.

.

15 коментара:

  1. Така е Владо, всяко препрочитане дава нещо ново
    И то не само на книгите :)

    ОтговорИзтриване
  2. Влади, значи твърдиш, че да понасяш трудностите е по-героично от това да ги преборваш?!
    Този път сме на коренно различни мнения.

    ОтговорИзтриване
  3. И аз ще изразя леко несъгласие... :)
    Понякога, когато често сменяш посоките, научаваш много повече, отколкото ако стоиш все на един бряг. Смелостта не е липса на страх, а умението да го контролираш. Понякога ми се струва, че в стоенето на едно място има повече страх - страх да се втурнеш в неизвестното, като заложиш на сигурността на вече (о)познатото. :)
    Иначе, и аз препрочитам стари неща - една книга в различна възраст носи различни усещания. Четох "Скарамуш" като дете, наред с романите на Салгари. Напоследък препрочитам Стефан Цанев и Вера Мутафчиева...
    Поздрави, Владо!

    ОтговорИзтриване
  4. Всеки стар успех е трамплин към ново предизвикателство. А ако страха е антипод на щастие, защо трябва да сме му слуги и да го приютяваме при себе си?

    ОтговорИзтриване
  5. Скарамуш е страхотна книга. Като малак съм я прочел поне три пъти. Владо ти си прав в нея има за всекиго по нещо.

    Ти казваш "По-скоро искам да кажа,че тръгвайки напред изоставяш хората, които са били до теб." и сигурно имаш право.

    Според мен да избягаш, е еднакво трудно, както и да останеш. Просто е въпрос на гледна точка :)

    ОтговорИзтриване
  6. Да Емо, а може би и на характер
    Нали знаеш, едно е да искаш,друго е да можеш :)

    ОтговорИзтриване
  7. @Кръстю,ами с книгите е лесно. Иска ми се да мога да препрочета и книгата на живота ми, ама...:(
    @fokusbokus, признавам си,че не съм се изразил ясно. Текста престоя доста време, защото не можех да намеря точните думи, а обикновено, когато стане така, заминава в кошчето. По-скоро искам да кажа,че тръгвайки напред изоставяш хората, които са били до теб. Да останеш до тях, често е по-важно от победите. Поне за мен.
    @Хриси ,дано съм отговорил и на теб с горното.
    @Svetla, бягството също е антипод на щастие, а страха го провокира.Успехите не винаги носят щастието.
    @ Емо,може би да. За всеки е различно.

    ОтговорИзтриване
  8. Владо, какво значи да изоставиш хората, които са били до теб? Кои хора? Човек има корени, има и крила. Отделяйки се от някого, съвсем не означава, че го изоставяш, или че неблагодарно му обръщаш гръб. Ако някой наистина те цени, бил той близък или приятел, никога не би те спрял да си тръгнеш от него, дори би те насърчавал. Другото би значело да те задължи да останеш заради всичко, което е направил за теб, а това е вменявана вина. Понякога си мисля, че условностите, особено кривотълкуваните, [само]ограничават много повече.
    Извини ме, ако пак не съм те разбрала правилно :))))

    ОтговорИзтриване
  9. Хриси, за всекиго е различно. Може би повлиява и нежеланието ми да пътувам.Не самото пътуване, а тръгването и сбогуването, винаги са били неща, които са ме натъжавали.

    ОтговорИзтриване
  10. Препрочитането на любими от детството книги е много особен момент. Понякога се разочароваш, понякога съзираш неща, които не си бил зрял за да ги разбереш. А понякога те обхваща меланхолията по безгрижното детство :)

    Скарамуш не съм я чел. Като малък си падах по приказките от 1001 нощ, индиански романи на Майн Рид и Карл Май, и най-вече по фантастиката :)

    ОтговорИзтриване
  11. Накара ме да я препрочета...Понеже от дълго време не ми се бе случвало, а исках да не съм голословен. Защото и аз ще изразя несъгласие:-)
    1)Сабатини не пише за авантюристите, които постоянно си търсят нови развлечения, защото животът им е доскучал. И в "Скарамуш" и в "Капитан Блъд" и в "Морският ястреб" главният герой е принуден от обстоятелствата да изостави спокойния си живот, но винаги се стреми към него - това е и щастливата развръзка във всяко едно от произведенията. Не знам дали сте забелязали, но всеки един от тях с удоволствие би разменил "приключенията" си в които е забъркан, със спокойния живот до любимото същество.
    2)Смелост, безразсъдност и авантюризъм са различни неща. Човек може да прояви смелост защитавайки себе си, приятелите си и семейството. Безразсъдността може да ги изложи на излишна и безпричинна опасност. Авантюризмът е достатъчно егоистичен за да има нужда от приятели и семейство.
    3)Човек отговорен за семейство не може да си позволи честа смяна на посоките в живота си според моментните си прищявки.
    Това мисля аз...

    ОтговорИзтриване
  12. Аз така го виждам и разбирам ... и аз не съм литературен критик

    ОтговорИзтриване
  13. Г-н Ivo_isa изказа гласно, това което се мъча да оформя като текст вече няколко минути... :))))
    Сабатини ми е от най-любимите автори, а героите му винаги са будели възхищение със силния си дух и умение да се оправят в трудни ситуации.
    :)

    ОтговорИзтриване
  14. И на мен, но просто тогава съм бил в такова настроение.

    ОтговорИзтриване