Всичко е бизнес

Тази седмица едно събитие, не ме оставя на мира. Симптомите бяха налице още в края на миналата година, но от вчера вече е сигурно.
Една фирма, в която съм прекарал пет години от живота си затваря врати. Не е първата, няма да е и последната, но никога няма да забравя годините прекарани там. Не заради фирмата, а заради част от хората, с които ме срещна тази работа. Чувствам се малко виновен, защото допуснах времето да ни раздели, но днес няма да разказвам за тях.
Една фирма затваря врати. Поредната в България. Зная, че има още много, но ми е тъжно. Тъжно, както за първото ми работно място. Все още го помня и когато видя Иван Костов, да дава умни съвети, от трибуната на народното събрание, винаги си спомням неговото участие тогава.
Днес причината е друга. Друга фирма и други хора. Една фирма, чието начало е в далечната 1885 година. Оцеляла при месни или световни кризи и през годините, днес тя затваря врати. Няма да е веднага, ще се проточи във времето, но началото на края е сложено.
През петте години, в които работих там, имаше и работа и пари. Като се започнеше от началото на септември, до Коледа на практика работехме без почивен ден. Седмиците се сливаха, но едва смогвахме с поръчките. Тировете често бяха по два на ден и заминаваха един след друг. Повечето продукция беше за износ и докато другите фирми, внасяха текстил от Турция, ние изнасяхме за там. И не само за там- Германия, Чехия, Унгария, Полша.
През тези години, а и преди това, имаше и работа и пари. Само, че парите директно отиваха в собственика. След това огризки се връщаха, само за да покрият неотложните нужди. За тези години, когато работех, преди и след това, в дружеството не е инвестирана и една стотинка. Краят беше неизбежен. Машините спираха, сградите се рушаха, а хората си отиваха.
Собственик ли казах? Сбърках думата. Става въпрос за кърлеж, „спестил от закуски” и използвал масовата приватизация. Нарочно не цитирам имена, защото няма смисъл. Писано е достатъчно, но това не пречи на въпросните кърлежи, да се изживяват като бизнесмени, меценати на изкуството или спорта. Когато в жертвата няма вече кръв, такива просто я изоставят и си намират друга. Утре пак ще режат отново ленти редом с премиери и президенти, пък може и медал да заслужат. Всичко е бизнес, а парите наистина не миришат.
Е,на фирмата сега е дошло времето. Можеше да стане и по-рано, защото покрай „Супер Боровец”, се появи информация, че мястото е спазарено за хотели, но проекта се провали и се размина.
Можеше и да се отложи, но края щеше да е същия. За мой късмет този път наблюдавам нещата отстрани, но пак ме боли.
Затова и пиша. Не мога да направя нищо, нито пък някой друг. Това са „строителите” на съвременна България.
Сега си извиках в дупката, че Цар Траян има магарешки уши, само че не ми олекна. Може би дупката не е достатъчно дълбока или пък не викам силно. Може би.

.

9 коментара:

  1. В България "бизнесмените" първо ти показват яхтите, колите и другите си скъпи играчки, а инвестирането, пазенето и съграждането са все на последно място. Да не говорим за хората, служителите и работниците, те са просто рая.

    ОтговорИзтриване
  2. Тъжно... Още един "привет на масите от стомасите".

    Колкото и такива информации да достигнат до мен, все ще си мисля, че не е редно.

    Има неща, с които не бива да се свиква.

    ОтговорИзтриване
  3. Зори е права!
    Тези новобогаташи нямат култура в инвестирането!
    Първо са техните екстри, а след това във фирмата!
    Много е жалко, че такава фирма затваря врати:(
    Жалко!

    ОтговорИзтриване
  4. Аз ги наричам чорбаджии.
    Лишиха ни от правото на труд ,
    под предлог,че сме мързеливи и необразовани.
    Затова хората в България мразят богатите.
    Затова младите стават емигранти.
    На нас ни остана да викаме в дупката, колкото се може
    по силно рано или късно ще чуят.

    ОтговорИзтриване
  5. @Еoc, не всички. Познавам хора, които са почвали от нулата и са успели да запазят човешкото в себе си, но системата толерира друго.
    @Aria,няма начин да свикнем. Надявах се с времето, да намалеят такива нещо, но вече зная, че това е поредната заблуда.
    @Dani ,когато парите са "паднали от небето" е така.
    @tonino ,лично аз не мразя никого(или почти никого).Само, че ми се иска някой ден такива да отговарят за делата и и не в друг живот или свят, а този ден да е тук и сега.

    ОтговорИзтриване
  6. Боряна, аз от три години вече не работя там, но ме боли. Смених две работи от тогава и в момента работя в единствената стара производствена фирма, останала работеща в града. Нещата там са много по-различни и вярвам, че ще оцелеем. Не е идеалното работно място, но ме храни. За приятелите, които още са там, съм сигурен,че макар и трудно ще си намерят нова работа. Повечето са много свестни хора. Брат ми също още е там. 25 години без прекъсване, въпреки че имаше добри предложения. Неприятно е, но ще се справи. За съжаление с всяка година възможностите намаляват, а не можем всички да се изнесем в чужбина.

    ОтговорИзтриване
  7. Смяната на работа за хората от едни страни на Запад винаги е по-добро предложение. Българите все гледат на живота като многострадална Геновева. Не е толкова лесно да се оцени кое е по-добро предложение, това се знае след като го приемеш и осъществиш. След третия път чак знаеш кое е по-добро предложение, дори знаеш когато приемаш не по-добро предложение, а такова, което трябва да имаш, за да имаш по-добро предложение.

    ОтговорИзтриване
  8. Боряна, нежеланието да смениш работата си не е лошо. Работата не е част от живота ни, а данък, който ни е наложен и който трябва да плащаме, за да можем да живеем нормално. За съжаление в България, смяната и избора на работа за повечето хора е просто въпрос на оцеляване и осигуряване на минимални средства. Така е дори за много хора в големите ни градове, да не говорим за провинцията.

    ОтговорИзтриване