Лаго

На юг от града ни, като преход към Рила, има една местност позната на много поколения. Наименованието е съвсем обикновено- Лаго, с ударение на О-то. Там река Искър, преди да влезе между високите стени в града, се вие сред смесена рядка гора и храсталаци. Когато бях малък, беше предпочитано място, за прекарване на уикендите за семействата. Реката там е плитка и няма места за плуване, но спокойствието и прохладата са достатъчни. Едно одеяло, торбичка с вода и храна и половин час път. После излежаване по цял ден, докато динята и бирата се изстудяват в течащата вода. Храната беше съвсем проста- хляб, сирене и домати, а за динята и бирата, вече споменах.
Едно от задължителните менюта, беше и „чушка-пръжка“. На клонче се нанизваха тънки резенчета сланина, редуващи се с чушки. След това се печеше за кратко над огъня. Не обичам сланина, но тогава ми се е струвало, като неземен деликатес.
Пътя до Лаго, отляво на реката, минава покрай грозна развалина. Преди години, там имаше басейн с кула за скокове и ресторант, който работеше почти денонощно. Често го затваряха, заради инциденти с пияни компании. След 1989 година, имаше кратък период, когато се опитаха да го възродят, но не издържа конкуренцията и днес са останали парчета бетон. Пътеката минава покрай тях и се вие сред каменист лунен пейзаж, нашарен с криви борчета и шипкови храсти.
Така е докато се стигне моста над река Бистрица, малко над мястото, където тя се влива в Искър. След моста, картината се променя и близостта на реката се усеща.
Вчера сутринта се разходих до там. Избрах обаче пътя от дясно на реката. След последния пешеходен мост, се върви за кратко директно по стената. Встрани има и асфалтов път, по който ходя на работа, от който се отделят, няколко каменисти пътища и пътечки.
В края на стената, се намира Учителския вир. Името не идва и от учителите и от това,че е удобен за начинаещи. Беше широк, плитък и с чисто от камъни дъно. Всяко лято, едно от доброволните ни задълженията, беше да вадим донесените от пролетните води камъни. Струпваха се след бента, като по този начин се повдигаше и нивото на водата.
Останах разочарован от видяното. Багерите не са успели да унищожат напълно този участък, но бента изглежда запуснат. Няма ги хората и само тук там, каменните легла показват, че мястото не е напълно забравено. Иначе спокойствието на мястото е същото.
Направих куп снимки, но малко хаотично. Исках да снимам и планината, но се оказа, че колкото повече се приближавам до нея, толкова тя се „смалява“ на снимките.







Принудих се и да използвам слайдшоу, за да имате малка представа от мястото. Едно място на спомени, което дори аз не мога да позная.
Спорен последен работен ден от седмицата и приятен уикенд!