Детство в снимки

Преди около година се опитах да преснимам стари снимки от детството. Определено е трудно и доколкото зная става добре, само със сканиране. Старата хартия хвърля странни отблясъци и сенки, а снимките са загубили част от цветовете си. Цветове е силно казано, защото повечето са черно бели. Цветната фотография, тогава не беше ежедневие и дори списания и вестници, използваха черно-бели.
С доста мъки успях да спася някои. След хиляди обработки, може да се предположи, че това на тях е човек, а не абстрактна фигура. Резултата ми хареса, защото се приближава поне частично до първоначалните фотоси. Ще се опитам да прехвърля по този начин всички, които пазя. Зная и че в електронен вид не са вечни, но така поне няма да избеляват.
Докато си играех, се загледах в невинното и послушно хлапе, което бях и така и не разбирах, какво се е случило с него. Уж съм същия и зная това, но винаги се намират хора, които твърдят, че ме познават по-добре от мен.
За снимките от първия панел, нямам никакви спомени, но когато гледам тези от втория, зад тях оживяват събития и хора, които пазя в паметта си, въпреки че не присъстват на снимката. Ако друг ги гледа, може би ще види други неща, защото по-често виждаме и усещаме, това което искаме.
Ето и самите снимки. За по-добра визуализация съм ги направил на два панела, иначе блогер съвсем ги размазва.





Отново усещам, че остарявам, защото искам да съм пак онова хлапе, пред което пътищата водят във всички посоки и изглеждат прави, като конец.



* Вчера опитах и цариградското грозде, както си бях обещал. Вече е узряло, а цветът е хем сладникав, хем има някаква кисела жилка. Първоначално го оприличих на грозде, но след това усетих и нещо от вкуса на ябълка.