Котарак

В едно малко градче, на една тиха улица живеел стар уличен котарак. Живеел безгрижно и не се страхувал от лишенията. По цял ден се ровел в кофите за боклук и дебнел врабчетата, но рядко имал късмет. Понякога хората се смилявали над него и му подхвърляли късче хляб, а тогава го правело щастлив.
През лятото обичал да се припича сред гъстата трева на дворовете, а зимата се криел от студа в една стара изоставена барака. Нямал приятели и странял от всички, но на никого не правел лошо. Дори мишките в старата барака, където зимувал, не се страхували от него.
Всички го приемали като част от пейзажа на улицата и често дори не го забелязвали.
Само едно същество не го харесвало. Когато минел през двора на малката къща в началото на улицата, на прозореца винаги стояла една породиста домашна котка. Загладена и чиста, тя гледала котарака с погнуса и не го криела. Опитвала се да го дразни, застанала на безопасно място, зад стъклото. Котаракът се правил, че не я вижда, а това я карало още повече да го мрази.
Котаракът обикалял улицата по неизменен маршрут. Минавал през двора, където живеела котката всяка сутрин, без да обръща внимание на поведението и. Тя го наричала го с обидни имена и изпадала в истерия, но той не отвръщал. Стопанката и виждайки, че любимката и е ядосана, започнала да пъди котарака от двора си.
Един ден, когато тръгнал да преминава, както всяка сутрин, котаракът се стреснал. В двора имало едро куче, което го подгонило с лай.
Котаракът едва се спасил, но не променил навиците си. Не променил маршрута си и всеки ден, отново и отново преминавал през двора.
-Не разбирам, защо те мрази тази хубавица, приятелю. - споделило една нощ кучето.
С котарака, често нощем си говорели и прекарвали с часове в приказки.
- Аз например, те гоня през деня, защото такава ми е работата. От мен очакват да мразя котките и да подкрепям стопаните си. На онази хубавица, обаче нищо не си направил.
-Тя не мрази мен, приятелю.- засмял се Котаракът.- Реагира така, не от омраза, а от страх. Страх я е, че един ден може да се озове в моето положение. То не е лошо и не се оплаквам, но за нея е най-ужасното нещо в света.
-Може би си прав, но защо продължаваш всеки ден да минаваш от тук? На улицата има хора, които те харесват и ти помагат, но има много, които изпитват същото като котката. Рискуваш някой ден да пострадаш. Аз бих отишъл на друга улица, а нощем бих се промъквал да поговоря с приятеля си тук.
-Няма смисъл да сменям улицата. И хората и котките навсякъде са еднакви.- измъркал Котаракът.- Когато видят такъв като мен, смелите ще ми подадат храна, а страхливците ще ме замерят с камък. А сега приятелю, ако си запазил нещо вкусно за мен, да похапнем, защото утре денят може да обърне целият ни живот.