Проблем

Някога преди много години, в едно далечно царство живяла една принцеса. Царството било старо и богато, а принцесата млада и красива и хиляди принцове всеки ден се тълпели пред двореца. Всеки искал да се запознае с принцесата и да поиска ръката ѝ.
За разлика от други царства, където кандидат женихите били подлагани на изпитания, или пък просто побеждавал този с най-скъпите подаръци, в това царство изборът бил предоставен на самата принцеса. Родителите ѝ така били решили още преди да се роди. Не бъркали, защото принцесата освен красота, притежавала и завиден ум.
Още от съвсем малка, принцесата била отлична ученичка. Родителите ѝ не се скъпели да осигуряват най-добрите учители, а малката принцеса попивала всяко знание. Опитвала са да научи всичко и често знаела и можела повече, дори от учителите си.
Когато пораснала, родителите ѝ не се поколебали да се съветват с нея, по най-сложните проблеми на царството. Не се поколебали и да и дадат доверието си, сама да избере своя принц.
Кандидати не липсвали. Всеки ден идвали принцове за чудо и приказ. Смели, богати, романтични, весели и внимателни. Най-добрите принцове от цялата земя, поставяли сърцата си в краката на принцесата.
Принцесата се ласкаела от това внимание, но не бързала с избора си. Искала да намери единствения, неповторимия , най-добрия принц за нея. Сигурна била, че още когато го види ще го познае и не спирала да търси.
Понякога и се струвало, че го е открила в някой от новодошлите принцове. Тогава внимателно го оглеждала, претегляла всяко негово качество. Понякога откривала нещо, което липсвало, но друг пък новият принц бил по-добър и от този в мечтите и. Не бързала с избора си. Имала време пред себе си, а искала най-доброто.
Един ден попаднала на идеалния принц. Колкото и да търсела, не можела да намери недостатък. Двамата били създадени един за друг и всяка частица от единия, отговаряла на частица от другия.
Самият принц не бил безразличен към принцесата. Той също дълго бил търсил своята принцеса и след дълги години, принцесата била идеалния избор. Всички виждали, че двамата са създадени един за друг и заговорили за сватба.
Само,че времето минавало, а сватба нямало. Нито Принцесата, нито Принцът се решавали.


Един ден родителите на Принцесата, решили да се намесят и да разберат какво става. Царицата отишла да подпитва Принцесата, а Царят поканил Принца на лов.
-Той е идеален, но нещо ме спира.- започнала Принцесата.- Ще има хубава сватба, ще живеем щастливо, ще имаме сладки дечица, но... Аз никога повече няма да съм Принцеса. Никога около мен няма да има толкова Принцове, които ме гледат с възхита. Принцът е чудесен, но ако не е правилният избор? Ако истинският Принц дойде утре, или другата седмица?
-Тя е идеална!- тъжно казал Принцът. - Идеална е, но нещо ме спира. Ще се оженим, ще заживеем щастливо, ще имаме дечица, но....Повече никога, ама никога няма да съм Принц. Никога няма да съм свободен да тръгна по широкия свят и да зная, че хиляди Принцеси ме чакат. Принцесата е прекрасна, но дали е Тя? Ами ако моята истинска Принцеса се появи утре?

7 коментара:

  1. Ами аз нали ти казах, най-големите страхове са да не настинем и да не се минем :)))

    ОтговорИзтриване
  2. Значи нямат нужда да бъдат заедно... Проблем няма :-)

    ОтговорИзтриване
  3. Прекалено много си приличат, а това може би е проблем.

    ОтговорИзтриване
  4. За жените не знам, но ако мъжете започнем да мислим преди да се оженим света отдавна да се е затрил...
    То е като оня виц:
    Семейство има гости. Домакинята я няма. Минали час, два... Единият от гостите не се стърпял и попитал:
    - Приятелю, къде е жена ти?
    Мъжът отговорил:
    - Спи.
    - Е, защо спи сега?
    - Защото аз спах преди да се оженя.

    ОтговорИзтриване
  5. Ако наистина искаха, нямаше какво да ги спре.

    ОтговорИзтриване
  6. При цялата им умнота, глупостта им е очеизвадителна :)))

    ОтговорИзтриване
  7. @Кръстю , аз не настивам, така,че лошо:)
    @ivo_isa ,наистина, щом решението е тяхно, проблем няма. Само хората около тях, го съзират.
    @Svetla ,може би. Нали казват,че много хубаво, не е на хубаво.
    @slavuncho ,на всичко отгоре с отворени очи и не може да призове свидетели:) Въпреки, че по мои наблюдения, важи и за жените.
    @Zvetanka Shahanska , ако е било поне достатъчно, за да забрават за себе си.
    @Хриси , днес много хора го правят. Не зная глупави ли са или умни, но ако оставяш времето да изтича прес пръстите и подминаваш, неща които ти харесват, наистина глупостта е очеизвадителна:)

    ОтговорИзтриване