Справедливост

Някога, преди много години, живял един цар. Наричали го Справедливият. Не се знае, дали друг му бил дал това име, или самия той се нарекъл така. В онези времена, хората не помнели тези неща.
Трябва да се признае, че Царят винаги, когато трябвало да вземе решение, изслушвал двете страни. Претеглял всички аргументи, съветвал се със съветниците си, а след това отлагал решението за другия ден, за да не се поддава на моментни емоции.
Стараел се от решенията му да са доволни всички. Печелещият да се радва на печалбата, а загубилият да бъде наказан, точно според прегрешението му. Историята казва, че успявал. Всички, които съдел или награждавал, били доволни. След всяко решение получавал хиляди благодарности.
Дали е така, никой не знае. Недоволните в онези времена, не живеели дълго.
Един ден, на Царят се наложило да решава дело, в които и той бил страна. Не се поколебал и действал, както винаги. Изслушал двете страни, посъветвал се със съветниците си, а след това отложил решението за другият ден.
На сутринта обаче, когато събрал хората, за да обяви решението, не могъл да го произнесе. Замислил се и колкото повече мислел, толкова повече се оплитал.
Решението било ясно и правдата била на негова страна, но....
Ако кажел, че той печелел, всички щели да кажат, че решението е такова, защото е заинтересован.
Мислил, мисли и решил. Анулирал делото и възложил воденето му, на най-близкия си съветник. Предупредил го, да не се съобразява с нищо и никого. Да слуша и гледа и да отсъди, както е справедливо.
Съветникът постъпил по същият начин. Изслушал страните, посъветвал се с другите, а след това отложил решението за другият ден. Когато всички се събрали, обявил решението си:
-Царят бил виновен!
Стреснал се Царят и се ядосал. Поискал обяснение от съветника си. Съветникът се смутил, но после отговорил:
-Казахте ми, Ваше Величество, да отсъдя, както е справедливо и аз го направих.
-Но всички факти говореха, че аз трябва да спечеля. Така е справедливо! Как така, въз основа на едно и също, при теб справедливостта излезе друга.
-Ами справедливостта е такава, Ваше Величество! За всекиго различна. Това, което е справедливо за един, за друг е неправда. Това, което е правилно за един човек, за друг може да е грешно.
Царят замълчал и се замислил. От тогава, никога не отстъпил дело на друг. Пак претеглял всичко, пак изслушвал и двете страни, пак взимал решението на другият ден. Само едно се променило. Никога повече не се нарекъл Справедливият, а и на другите не давал.