Опознай врага

Преди много години, в една далечна страна живеел един мъдрец. Хора от всички краища на света, знаели името му. Знаели го, не само защо много владетели пращали синовете си в школата му. Знаели името му и защото в миналото, бил един от най-добрите пълководци.
Никога армия водена от него, не била изпитвала поражение, а самият той владеел до съвършенство всички оръжия и бойни изкуства.
Когато един ден, решил да се откаже от богатството и славата си и да преподава знанията си на другите, желаещите да му бъдат ученици били хиляди. В школата му се влизало с тежки изпити и след дълго чакане. Нямало изключения за никого и често дори синовете на велики владетели, не били допускани.
Мъдрецът връщал много кандидати, но желаещите никога не свършвали. Освен името му към малкото планинско селце, където бил новия му дом, кандидатите били привличани и от друго. За разлика от други учители и школи, мъдрецът държал еднакво и на теорията и на практиката.
Всяко научено нещо, се изпитвало и проверявало от учениците в условия максимално близки до истинските. Изучаваните дисциплини били много, но мъдрецът лично показвал всичко. Мисълта му била ясна, а тялото му здраво, както на неговите ученици. Помнел всяка дума изречена от някого, дори преди години, а ръката му не трепвала и с еднаква увереност държала перото и чука.
Един ден, докато с учениците си обсъждали една стара книга, в училището нахлули разбойници. От много време вилнеели в околноста и слуховете за жестокостта им се носели навсякъде. Дори не обърнали внимание на мъдреца и учениците му, а се хвърлили да разграбват всичко, което им се струвало ценно.
В училището нямало оръжие, но мъдрецът застанал през учениците си с голи ръце се изправил срещу нападателите. Те се засмели, защото старецът им изглеждал лесна жертва, но всеки който пристъпел към него, падал поразен в краката му. Учениците, последвали примера на учителя си и скоро всички разбойници, били мъртви или пленени.
Животът в школата продължил, но след месец дошла друга опасност. Един ден малък отряд от чуждата армия, пристигнал в малкото селце. Никой не знаел от къде са дошли и каква е целта им. Разграбили селото и стигнали до школата. Учениците били събрани и се приготвили да унищожат без пощада малкия отряд, но мъдрецът ги спрял. Посрещнал учтиво малкия отряд, нагостил ги, дал им храна за из път и през цялото време не се отделял от предводителя им.
На другата сутрин отрядът продължил по пътя си, а учениците се втурнали при учителя си.
-Защо? Защо не избихме натрапниците? Те бяха една шепа, а ние се справихме с двойно повече разбойници. Когато срещнеш отровна змия, трябва да я убиеш незабавно.
Мъдрецът се усмихнал и погалил брадата си.
-Мислех, че съм ви научил нещо, но ви трябва още време. Преди да смачкаш отровна змия, хубаво е да разбереш от къде идва и дали след нея няма да допълзят други. Преди да действа човек, трябва да е наясно, какво точно прави и какви ще са последствията от действията му. А сега един от вас, да яхне коня и да препуска без спиране до столицата. След седмица, от юг ще дойде голяма армия и не трябва да ни завари неподготвени.